Възможно ли е един държавен министър, който е изправен пред съда заради безстопанственост и умишлено сключване на неизгодни сделки, да се представя за еталон на законността и морала? Здравата логика и етичните норми подсказват, че отговорът е категорично „не“. Въпреки това, в българската действителност наблюдаваме точно обратното.
Вече месец и половина начело на Министерството на вътрешните работи стои човек, който е подведен под отговорност от прокуратурата. Той е обвинен в нарушаване на Закона за обществените поръчки при сделка за изработка на лични документи, довела до загуби за хазната от близо 1,5 милиона лева. В нормална европейска демокрация подобна личност би се оттеглила от политиката или би била отстранена до приключване на съдебния процес. В България обаче Иван Демерджиев е натоварен с мисията да бди над реда. Той ежедневно се появява пред медиите, твърдейки, че ведомството му разследва редица политици, но обикновено назовава само едно име – това на Делян Пеевски, без да предоставя доказателства.
Възниква въпросът как се събират доказателства срещу опонент. Появиха се основателни подозрения, че се действа по принципа на фабрикуването, когато липсват реални улики. Депутатът от ДПС Хамид Хамид подаде сигнал до прокуратурата, в който посочва, че Демерджиев си позволява действия, които законът не позволява, тъй като Пеевски притежава депутатски имунитет. В сигнала се настоява да се провери дали министърът не принуждава кметове и бизнесмени да стават лъжесвидетели с цел удовлетворяване на лични реваншистки подбуди.
Твърденията, че МВР се превръща в политическа бухалка, имат дълбоки корени. Демерджиев заемаше поста и в двата служебни кабинета на Гълъб Донев, където според критиците е използвал полицейския апарат за натиск срещу неудобни лица. Сигналът на Хамид Хамид изисква спешна проверка, особено на фона на разкритията за самия министър. Медийни разследвания, базирани на публични данни, свързват Демерджиев с пловдивската строителна фирма „Парсек груп“. Съществуват съмнения за политически чадър над компанията, организиран от министъра и неговия приближен Петромил Сотиров.
В тази ситуация ролята на прокуратурата като коректив е решаваща. Наложително е институцията да провери всички факти, защото превръщането на МВР в инструмент за разправа и машина за фалшифициране на доказателства е опасно за демократичния ред. Опитът на подсъдим министър да се изкара морален съдник е не просто оксиморон, а заплаха за устоите на правовата държава.
Източник: standartnews.com
