Сепаратистката Партия на Квебек се завърна във властта след повече от десетилетие в опозиция, макар и без да успее да завоюва абсолютно мнозинство. Политическата формация на Пол Сен-Пиер Пламондон е на път да осигури близо 60 места в 127-членното Национално събрание, докато за самостоятелно управление са нужни 64. Това означава, че новото правителство ще бъде принудено да търси подкрепа от опозиционните партии за прокарването на ключови закони и при важни гласувания.
Победата на Партията на Квебек отново поставя на дневен ред един от най-деликатните въпроси в Канада – възможността френскоговорящата провинция да се отдели от федерацията. Макар Пламондон да не крие амбициите си за провеждане на нов референдум за независимост, изборният резултат не е доказателство, че мнозинството от гражданите подкрепят подобен сценарий. Подкрепата за отделяне остава на нива около 30%, а анализатори подчертават, че вотът е бил до голяма степен наказателен срещу досегашното управление на Коалиция „Бъдеще за Квебек“, която претърпя сериозен срив и загуби присъствието си в парламента.
САЩ също се оказаха неочакван фактор в този процес. Пол Сен-Пиер Пламондон категорично заяви, че няма да инициира референдум, докато Доналд Тръмп заема президентския пост. Според него толкова значим исторически избор трябва да бъде направен в условия на по-стабилна международна среда. В практически план това означава, че допитване за независимост едва ли ще се състои преди края на президентския мандат на Тръмп през януари 2029 г.
Американската политика спрямо Канада също влияе на обществените настроения в Квебек. Наложените мита и изказванията на Тръмп, че Канада би могла да стане „51-вият щат“, не доведоха до очаквания ръст на сепаратизма. Напротив, при мнозина жители на провинцията натискът отвън е засилил чувството за принадлежност към Канада и е стимулирал патриотизма, правейки идеята за разцепване по-малко привлекателна за част от франкофонското население.
Споменът за предишните два референдума все още тежи над политическия дебат. Докато през 1980 г. привържениците на оставането в Канада печелят убедително, през 1995 г. резултатите бяха изключително близки, което превърна въпроса за независимостта в една от най-големите политически травми за страната. Сега новото правителство ще трябва да се справя с ограничената си свобода на действие, а премиерът на Канада Марк Карни вече изрази готовност за диалог с новата власт в провинцията.
Ситуацията се усложнява и от събитията в Алберта, където жителите предстои да гласуват по въпрос за собствен референдум за отделяне. Така Канада се изправя пред два различни регионални центъра на недоволство – единият воден от идентичност и суверенитет в Квебек, а другият, базиран на икономически и енергийни интереси в Алберта. Победата на сепаратистите в Квебек не означава, че страната е пред разпад, но със сигурност връща темата за националното единство в центъра на политическия дневен ред.
Източник: standartnews.com
