Има ли Пловдив право да се нарича Културна столица, след като разполага без собствена опера и голяма концертна зала? Пловдивският адвокат Стефан Левашки публикува остър, но реалистичен коментар в личния си профил в социалните мрежи относно окаяното състояние на градската културна инфраструктура, която с настъпването на лятото отново ще разчита единствено на трите си открити сцени.
Пловдив е най-старият жив град в Европа и културна столица на стария континент, но е с най-окаяната база за културни събития. Липсват опера и концертна зала, а театърът е с малък салон и е единствен в града. Сега, когато навлизаме в горещия сезон, се откриват три летни сцени – Античният театър, Летният театър и едно бившо лятно кино.
Какво обаче се случва, ако природата реши да погоди номер на организаторите и се излее гръмотевична буря? Тогава спектаклите се преместват по спешност в една частна спортна зала, в която е трагично да се гледа как симфоничен оркестър свири под баскетболни кошове, тъй като собствениците са я предвидили за спортни мероприятия, а не за културни.
Ако се върнем на прословутия Античен театър, той се експлоатира от десетилетия, без общината да направи каквито и да е инвестиции в него. Достъпът е труден, особено за хора с двигателни проблеми, бременни и по-възрастни, а за тези в инвалидни колички е напълно невъзможен. Има само една единствена тоалетна, разположена на поне 50 метра денивелация от най-ниските седалки, а някакъв асансьор или приспособление за издигане на трудноподвижни хора е пълен мираж.
Изчезнали са дори и възглавниците, които се слагаха на мраморните седалки, за да облекчат верните меломани от температурата на камъните, нагрети от 40-градусовата пловдивска жега, и да внесат известен комфорт, тъй като някои представления продължават повече от три часа. Билетите са без места, а са обозначени само редовете, съответно публиката се натъпква един друг като в кутия със сардели, което не е особено приятно състояние за потните тела, търсещи глътка въздух.
Никога не знаеш в жегата дали да си носиш вода или не, защото някои организатори те карат да изхвърлиш пластмасовата бутилка още на входа, а вътре водата се продава на няколкократно по-високи цени. Друг път пък решаваш, че няма да разнасяш вода, с която ще трябва да се разделиш, но се оказва, че на входа проблем не правят, но пък и вътре вода не продават. Случва се почти като с тотото.
Скоро се случи и следното: без предупреждение входът откъм Митрополията, който е по-достъпен, не беше отворен и всички зрители бяхме принудени да въртим близо километър обход през калдаръмите на Стария град, за да влезем от другия вход зад сградата на АМТИ. Излишно е да се обяснява колко е неприятно това упражнение в жегата, дори и човек да е здрав и в добра физическа форма.
За да завърши оптимистично, по време на широко рекламираното представление на „Турандот“ на Китайската национална опера, което всъщност бе пълно културно фиаско, адвокатът забеляза за първи път присъствието на кмета на Пловдив и зам.-кмета по културата. Надява се, че те са усетили на собствен гръб неуредиците и ще предприемат някакви мерки.
В края на коментара си той споделя, че ще се радва да прочете и впечатленията на приятелите си, защото може би греши и претенциите му да са преувеличени.
Източник: plovdiv24.bg
