Доналд Тръмп разкри, че се намира пред един от най-трудните избори от началото на конфликта с Иран – дали Съединените щати да се върнат към мащабни военни операции, за да сложат край на войната. В интервю за изданието Аксиос американският президент отбеляза, че „голямото решение“ наближава, въпреки че все още оставя възможност за дипломатически изход.
Следващият критичен момент ще настъпи във вторник, когато Тръмп се срещне в Ню Йорк с лидерите на шестте монархии от Персийския залив. Именно тяхната позиция може да се окаже определяща за това дали Вашингтон ще предприеме нов опит за постигане на сделка с Техеран или ще премине към сериозна военна ескалация.
„Имам голямо решение пред себе си. Искам ли да вляза и да ги унищожа, или не? Това е голямо решение. При мен всичко може да се случи“, заяви Тръмп в разговора си с Аксиос.
Тези думи са най-директният сигнал от последните седмици, че Белият дом отново сериозно обмисля възможността за голяма американска военна операция срещу Иран. Подобни заплахи Тръмп е отправял и в миналото, но настоящата ситуация е различна – войната навлиза в продължителна фаза без ясно политическо решение, а американските сили в региона остават в състояние на повишена готовност.
Според американски представители, цитирани от Аксиос, във Вашингтон се засилва чувството, че сегашното положение – нито пълномащабна война, нито реален мир – трудно може да се поддържа за неопределено време. Тръмп не уточни дали възнамерява да вземе окончателното решение преди или след междинните избори в САЩ през ноември.
Преди това обаче президентът иска да чуе мнението на регионалните си съюзници. Във вторник, в рамките на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, той ще разговаря с представители на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар, Бахрейн, Кувейт и Оман.
„Искам да разбера къде се намират и как се справят. Ние много ги защитавахме“, посочи Тръмп. Срещата е от ключово значение, тъй като тези държави са сред първите, които биха могли да понесат ответен удар от Иран при нова американска офанзива.
През август Тръмп се отказа от възобновяване на мащабните бойни действия, след като Саудитска Арабия и Катар изразиха опасения, че Техеран може да отвърне с удари срещу техните нефтени и газови съоръжения. Поради това евентуална нова операция трудно би могла да бъде разглеждана само като въпрос между Вашингтон и Техеран, тъй като тя би засегнала пряко сигурността на целия Залив и световните енергийни пазари.
След като през август се отказа от нова голяма атака, администрацията на Тръмп промени тактиката си. Преговорите с Иран бяха замразени, Вашингтон засили икономическите санкции и запази морската блокада, а американските военни се съсредоточиха върху възстановяването на корабоплаването през Ормузкия проток.
САЩ увеличиха преминаването на петролни и газови танкери през стратегическия маршрут, но движението все още е далеч под нивата отпреди войната. Данните за тази седмица показват колко нестабилна остава обстановката – само три търговски кораба са преминали през Ормузкия проток в сряда, при средно 17 на ден през предходните десет дни.
Това има пряк ефект върху световната икономика. Петролът остава над 100 долара за барел въпреки известно поевтиняване през последните дни, а конфликтът вече засегна и саудитска енергийна инфраструктура.
Тръмп и министърът на отбраната Пийт Хегсет са наредили сегашното равнище на американските сили в Близкия изток да бъде запазено поне до края на годината, съобщава Аксиос, позовавайки се на американски представители. Причината е армията да остане готова за бързо възобновяване на мащабните бойни действия, ако президентът даде подобна заповед.
Във Вашингтон обаче има и друг проблем – подобно военно присъствие не може да остане в режим на изчакване безкрайно. „В един момент трябва да решиш какъв е крайният резултат“, казва американски представител пред изданието.
Цената на конфликта също расте. Според оценка на Бюджетната служба на Конгреса войната с Иран вече е струвала около 38 млрд. долара на САЩ, като при продължаване на сегашното равнище на операциите разходите могат да нарастват с около 3 млрд. долара месечно. Конфликтът натоварва и запасите от високоточни боеприпаси, а поскъпването на енергията допринася за инфлационния натиск.
Въпреки военната риторика, президентът твърди, че комуникационните канали с Техеран не са прекъснати напълно. Пред Аксиос той заяви, че Иран поддържа директен контакт със САЩ и че иранската страна все още иска споразумение. Това оставя отворена възможността срещата с лидерите от Залива да доведе до още един дипломатически опит, вместо до заповед за атака.
През юли Тръмп вече заяви, че е готов да възобнови „силни военни действия“, ако преговорите се провалят. По-късно той отмени подготвяна операция, след като обяви, че е постигнат напредък в контактите с Техеран.
Паралелно с избора как да бъде приключена войната, администрацията на Тръмп започва да чертае стратегия за Близкия изток след нейния край. Според по-ранна информация на Аксиос планът все още е в начална фаза, но включва три големи направления – регионален съюз за ограничаване на влиянието на Иран, уреждане на част от конфликтите, останали след атаките от 7 октомври 2023 г., и разширяване на нормализацията между Израел и арабските държави. Сред най-амбициозните цели е споразумение между Израел и Саудитска Арабия.
Две политически събития ще окажат влияние върху този план – изборите в Израел на 27 октомври и междинният вот в САЩ през ноември. Но преди „деня след войната“ Белият дом трябва да реши как точно да стигне до него.
Засега Тръмп оставя и двата пътя на масата – нова дипломация или връщане към големите удари. Срещата му с шестте държави от Персийския залив следващата седмица може да даде първия по-ясен отговор коя от тези две линии ще избере Вашингтон.
Източник: standartnews.com
