Йосиф Сърчаджиев е починал на 1 юли, съобщи неговата дъщеря Ана Сърчаджиева, предаде БТА. Опелването му се е състояло днес в тесен кръг, изпълнявайки изричното желание на големия български актьор и режисьор, който е пожелал да бъде запомнен не чрез своята кончина, а чрез присъствието си в културния живот на България.
„Нашият живот е такъв. С любов да се срещаш към смъртта и да отиваш към онзи свят, който е най-красивото нещо. Оня свят. Не бойте се! Няма страшно. И това не е тъжно. Тъжното е реалността. А над реалността е красотата“, е споделил Йосиф Сърчаджиев пред БТА по повод премиерата на филма „Януари“ (2023).
Той е роден на 2 май 1945 г. в София, в семейството на проф. Стефан Сърчаджиев – дългогодишен режисьор в Народния театър „Иван Вазов“, и Анна Фаденхехт – дъщеря на юриста и политик Йосиф Фаденхехт.
Първите му стъпки в театъра са в организирания от него и двамата му братя, Богдан и Николай, домашен театър „101 дупки“ – точно толкова места е скъсано пердето, което е използвано за „официална“ завеса. Актьорът си спомня, че са правели и куклено шоу с кукли, донесени от баща им от Чехия, което им е помогнало да повишат цените на билетите. В началота на ерата на телевизията той е бил сред първите деца, участвали в предавания на живо.
Първият филм, в който Йосиф Сърчаджиев се снима, е „Наша земя“ (1952), режисиран от баща му Стефан Сърчаджиев. На 16 години той участва в „Хроника на чувствата“ със сценарист Тодор Монов и режисьор Любомир Шарланджиев. За първи път се изкачва на сцената през 1960 г. в Народния театър, когато е на 15 години, в постановката „Сирано дьо Бержерак“ на Едмон Ростан, режисирана от Стефан Сърчаджиев.
Бъдещият артист се увлича от история, археология, геология и кинооператорство. След гимназията започва работа в киноцентъра като осветител, но скоро постъпва в армията. Там театралната самодейност го привлича и той изпълнява няколко роли в Дома на народната армия в Ямбол. Именно там се запознава с бъдещата си съпруга Райна Томова, която тогава е актриса в местния драматичен театър. По-късно Райна Томова се насочва към писането и режисурата, създавайки сценариите за филмите „Адаптация“ и „Дубльорът“.
За съпругата си Йосиф Сърчаджиев споделя, че тя е била „енергийният двигател, събирателната сила и режисьорът зад кадър на тяхното семейство“. Той признава, че без Райна не би бил личността, която е днес.
Йосиф Сърчаджиев завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ) през 1969 г. при проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев. Професионалният му път започва в Драматичния театър „Стефан Киров“ в Сливен, където работи от 1969 до 1972 г., дебютирайки в „Слуга на двама господари“. От 1971 до 1973 г. е свързан със студията за игрални филми „Бояна“, а от 1973 до 1993 г. е част от театър „Българска армия“.
През 1994 г. Сърчаджиев напуска столичния театър и се премества в Синеморец, започвайки работа в бургаския драматичен театър „Адриана Будевска“ (1994-2000), където партнира и на дъщеря си Ана Сърчаджиева. Според него раздялата с Военния театър е била продиктувана от нуждата от нещо ново, което е открил в Бургас.
От 5 декември 1997 до 2001 г. той е член на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на Народното събрание. Сърчаджиев споделя, че винаги е бил силно свързан с тези две медии и е вярвал, че журналистите се нуждаят от спокойствие, без външни намеси в работата си.
През 2002 г. се завръща на сцената в София с участие в пиесата „Поручик Бенц“ под режисурата на Бина Харалампиева и оттогава играе в Малък градски театър „Зад канала“.
През 2004 г. преживява тежък инсулт, който го отвежда в един нов и любопитен свят. Той споделя, че е изпитвал голямо удоволствие от това ново състояние, което е повлияло на доброто му отношение към хората и средата, като дори е намирал за „весело“ това, че част от тялото му не функционира.
През март 2005 г. се завръща на сцената с малка роля на безумната „леля“ в комедията „Опечалена фамилия“ на Бранислав Нушич. След инсулта Сърчаджиев се фокусира повече върху театралната режисура, създавайки пет представления в Бургаския драматичен театър. През 2012 г. поставя „Прелестите на изневярата“ в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“.
През 2013 г. участва в сериала „Дървото на живота“. През 2014 г. дебютира като режисьор в Народния театър с „Бащата“ на Аугуст Стриндберг, а през 2016 г. поставя „Госпожица Юлия“ на същия автор в „Театър 199“. През 2021 г. работи по пиеси в театрите „Възраждане“, „Зад канала“ и „Театър 199“.
Кариерата му включва над 60 театрални роли, над 50 участия в киното, 30 телевизионни постановки и повече от 100 радиопредавания. Сред забележителните му роли в театъра са Авгий в „Херкулес в Авгиевите обори“, Трофимов в „Вишнева градина“, Кралят в „Напразните усилия на любовта“, Джони в „Юнона и Пауна“, Джери в „Случка в зоопарка“, Вурм в „Коварство и любов“, Мастаков в „Чудаци“, цар Петър в „Книга на царете“, Хоров в „Службогонци“, Сегизмундо в „Животът е сън“, Елмар в „Дивата патица“, Малволио в „Дванайста нощ“, Пунтила в „Г-н Пунтила…“, Владимир в „Очакване на Годо“, Драг в „Драг и робът“, Кречински в „Сватбата на Кречински“ и д-р Шьон в „Лулу“.
В телевизионните постановки той е embodied като Змеят в „Змейова сватба“, Лео в „Лисичетата“, Робът в „Драг и робът“, Тео в „Стъклената менажерия“, Макдъф в „Макбет“ и Нерон в „Нерон и Сенека“. Филмографията му е богата с заглавия като „Хроника на чувствата“, „Черните ангели“, „Гневно пътуване“, „Вятърът на пътешествията“, „Нона“, „Бялата одисея“, „Голямата победа“, „Бразилска мелодия“, „Спомен“, „Вината“, „Реквием за една мръсница“, „Един наивник на средна възраст“, „С любов и нежност“, „Умирай само в краен случай“, „Тайфуни с нежни имена“, „Приключенията на Авакум Захов“, „Хан Аспарух“, „Дяволско оръжие“, „Бон шанс инспекторе“, „За къде пътувате“, „Време разделно“, „Жребият“, „Фатална нежност“, „Птицата“, „Аве“, „Ханът и империята“ и „Януари“.
Йосиф Сърчаджиев е носител на множество отличия, включително награди на Съюза на артистите в България за мъжка роля и „Наградата на София“ за 1980 г. за ролята на Благой в „Наградата“. Получил е награда за ролята на Робът в „Драг и робът“ (1983) и за камерни пиеси за ролята на Лео в „Глава втора“ (1984). Оценена е и ролята му през сезон 1986/1987 г. от Съюза на артистите. Министерството на отбраната го награждава за ролята на Караибрахим във „Време разделно“ (1988). Притежател е на наградата „Аскеер“ за най-добра мъжка роля в „Кралят умира“ (1997) и голямата награда „Аскеер“ за цялостно творчество (2010).
Удостоен е със званието „Народен артист“ (1984) и орден „Св. св. Кирил и Методий“ (огърлие) през 2006 г. Носител е на Националната награда „Любимец 13“ от общинския драматичен театър „Апостол Карамитев“ в Димитровград (2016) и „Наградата на София“ на Столичната община за принос към киното (13 март 2025).
Източник: standartnews.com
