Докато Москва постепенно губи геополитическото си влияние, Турция успешно оглави икономическия съюз на бъдещето. Още от дълбока древност, по прашните маршрути между Сиан и Константинопол, кервани пренасяха коприна и подправки, а империите процъфтяваха именно там, където се пресичаха търговските пътища. Днес историята прави рязък завой, заобикаляйки досегашния геополитически център, за да даде път на нова мощ, която се ражда край бреговете на Каспийско море.
В рамките само на една седмица картата на региона бе пренаписана. Политическата динамика започна в Ташкент, където историческият „Договор за вечна дружба“, подписан между президентите на Азербайджан и Узбекистан, Илхам Алиев и Шавкат Мирзийоев, положи основите на нов икономически блок. Новият Ташкент се очертава като ключов двигател на т.нар. Среден коридор, който свързва Азия с Европа, умело заобикаляйки санкционирана Русия.
Докато Кремъл наблюдава изтичането на капитали и мозъци вследствие на мобилизацията, бившите съветски републики демонстрират историческо самочувствие. И не става въпрос само за Ташкент и Баку. В Казахстан изборите затвърдиха нов курс на Астана, а премиерът на Армения Никол Пашинян направи немислимото доскоро – обяви курс към членство в Европейския съюз. Грузия от своя страна навлезе в последната фаза на изборна турбуленция, за да реши дали руското ѝ настояще ще се превърне в бъдеще.
Посещението на президента на Азербайджан Илхам Алиев в Ташкент на 23 и 24 август и подписването на Договора за вечна дружба не оставиха съмнение – това не беше просто поредната визита. Благодарение на съвместна инвестиционна компания с капитал от 500 милиона долара, двете страни ще финансират мащабни проекти в енергетиката, транспорта и високите технологии. Двустранният стокообмен вече се е утроил и се очаква да премине границата от 1 милиард долара до 2030 г.
Узбекистан, въпреки излаза на Аралско море, намери в лицето на Азербайджан своя естествен прозорец към света. Договорките предвиждат изграждането на централния стълб на Международния транскаспийски транспортен маршрут, по-известен като Средния коридор. В условията на санкции срещу Русия, това е единствената сигурна, бърза и дигитализирана алтернатива за глобалния бизнес. Според западни икономисти, през тази година се очаква товарите по този път да нараснат със 17%, достигайки 5,5 милиона тона, с амбициозни планове за 7 милиона тона до 2027 г.
Зад кулисите на това евразийско еманципиране стои Турция. Ердоган умело презареди амбициите на Организацията на тюркските държави, превръщайки икономическото партньорство с Баку в геополитически щит. Пускането на железопътната линия Баку–Тбилиси–Карс това лято бе последното парче от пъзела, свързващо Каспийско море директно с европейската железопътна мрежа. Всичко това се случва без участието на Русия, която, фокусирана върху конфликта в Украйна, изпусна юздите на Пътя на коприната.
На 24 август премиерът Никол Пашинян направи историческо изявление пред парламента, обявявайки, че Армения ще кандидатства за членство в Европейския съюз. Ереван замразява участието си в доминираната от Москва ОДКБ, посочвайки това като отговор на руското предателство по време на конфликта за Нагорни Карабах. Всички тези събития показват, че концепцията за Евразия като сфера на влияние на една единствена свръхдържава е окончателно погребана, отстъпвайки място на регион, движен от прагматизъм и общ просперитет.
Източник: standartnews.com
