Мистичният мегалит в близост до казанлъшкото село Бузовград, известен сред хората като „Вратата на Богинята“ или Портата към отвъдното, продължава да предизвиква остри спорове между историци и археолози заради своята съвършена правоъгълна форма и забележителна астрономическа прецизност. Учените и до днес не са постигнали единно мнение дали това каменно чудо в Сърнена Средна гора е създадено от човешка ръка в древността, или представлява рядък природен феномен.
На пръв поглед комплексът изглежда като хаотично разположени скални блокове, но неговата геометрична точност става видима на 21 юни – денят на лятното слънцестоене. В този момент залязващото слънце преминава през отвора в скалата с абсолютна точност, а слънчевите лъчи се вписват идеално в рамката. Това кара изследователите да вярват, че обектът е изграден преди близо четири хилядолетия, в края на каменно-медната или началото на бронзовата епоха, служейки за астрономическа обсерватория и култов център. През 2012 година обаче специална комисия от учени излезе с противоположно мнение, определяйки мегалита за естествен природен феномен.
За древните траки залезът на слънцето е носил символиката на смъртта и прехода към света на божествата. Поради тази причина траколозите са категорични, че този скален прозорец е изпълнявал функцията на символичен портал между двата свята, откъдето идва и популярното му име Вратата към отвъдното.
Покойният проф. Александър Фол, един от най-изтъкнатите изследователи на тракийската култура, разкрива в комплекса сложна структура от трон, жертвеник и ритуални площадки. Проф. Фол обосновава теорията за мистичен триъгълник, чиито върхове свързват мегалита край Бузовград, гробницата Голяма Косматка на тракийския цар Севт III и древната столица Севтополис, намираща се под водите на язовир Копринка.
Районът около мегалита е богат на причудливи скални образувания, оформящи естествена галерия. Сред най-известните са Мъжкият камък и Бащиният камък, които според местните предания са свързани с древни езически ритуали за сила, плодородие и продължение на рода.
До култовия паметник води живописната екопътека Пътека през вековете. Маршрутът отвежда посетителите до руините на късноантичната крепост Бузово кале, която е охранявала проходите на Средна гора и Розовата долина. В близост се намират и археологически останки в местността Черковищата, включващи раннохристиянски базилики и тракийска гробница с култови огнища.
Днес върху една от скалите е поставена паметна плоча в чест на проф. Александър Фол, на чието място е разпръснат и неговият прах. Възпоменателната табела напомня за учения, който виждаше в този обект реален портал към вечността, чиято пълна тайна все още предстои да бъде окончателно разгадана.
Източник: plovdiv24.bg
