„Когато някой казва, че КТБ е банка, се подиграва с думата. Случаят прилича на измама, която напомня за инвестиционни пирамиди като тези на Бърни Мадоф“. С тези думи американският икономист Стив Ханке обрисува през лятото на 2014 година начина, по който е била структурирана и източена КТБ от мажоритарния си собственик Цветан Василев.
За разлика от споменатия от Ханке Мадоф, който беше осъден от американски съд на 150 години затвор за създаването на най-голямата финансова пирамида в света, българският му последовател Василев избяга от родното правосъдие и се укрива в Сърбия. Там той води охолен живот с парите, откраднати от измамените вложители в банката. Само преди дни, навръх 12-ата годишнина от фалита на трезора по негова вина, той отново се появи в медийното пространство от дома си в престижен квартал на Белград. В поредица от интервюта той заяви, че би се завърнал в България само ако всички обвинения срещу него бъдат свалени и започне ново разследване.
Това на практика означава да бъдат изхвърлени стотици томове доказателства, събрани въз основа на множество независими експертизи. Сред тях е и докладът на международната разследваща кантора AlixPartners, наета по решение на Народното събрание. Анализът показа, че дупката в банката възлиза на над 4 млрд. лева (над 2,045 млрд. евро), като едва 800 млн. лева от тях биха могли да бъдат възстановени. Причината е, че останалите средства са потънали под формата на необезпечени кредити за над 4,046 млрд. лева, раздадени на над 70 кухи фирми без реални активи, свързани с Цветан Василев. Общата сума, изплатена по тази линия от държавната хазна, надхвърли 3,25 млрд. лева.
Вторичният грабеж на активите започна още в периода 2014-2015 година. Чрез подставени лица Василев извърши десетки рокади в управлението на кухите дружества, за да скъса връзката между себе си и компаниите, през които е източил банката. Последваха поредица от цесии и прихващания, целящи да освободят залозите пред КТБ върху стратегически предприятия като БТК, НУРТС, „Фърст диджитал“, военните заводи „Дунарит“ и „Авионамс“, телевизия TV7 и „Петрол“. Крайната цел на схемата беше прехвърлянето на тези активи към хора от обкръжението на руския олигарх Константин Малофеев. Опитите за това бяха многобройни – от белгиеца Пиер Луврие до Дмитрий Косарев.
През 2019 година избухна аферата „План България“, която разкри мащабен замисъл за прехвърляне на стратегически активи към близки до Москва лица, целящ промяна на геополитическата ориентация на страната ни. След разкритията, Малофеев и генералът от руското ГРУ Леонид Решетников получиха 10-годишна забрана за влизане в България, а Джак Ханик се сдоби с обвинение в САЩ. Днес „Дунарит“ е под управлението на ЕМКО на Емилиан Гебрев, „Петрол“ е в ръцете на Гриша Ганчев, а БТК беше придобита от VTB Capital и впоследствие продадена на United Group. Единственият актив, останал в ръцете на държавата, е „Авионамс“, придобит от Държавната консолидационна компания през 2017 година.
Опитите на Цветан Василев да отрича връзката си с тези събития и да прехвърля вината върху други политически фигури продължават при всяка смяна на властта, с надеждата, че манипулациите му ще бъдат приети от новите управляващи.
Източник: standartnews.com
