Въвеждат единна система за контрол на пътното движение. Да се качиш в семейната кола, за да отидеш с детето си на море, вече е игра на руска рулетка. Не знаеш на какво ще попаднеш по пътя – дали изнервен шофьор ще предприеме рисково изпреварване, дали зад волана отсреща ще е някой с много промили в кръвта или ТИР ще прегази мантинелата, която заради игри с пари и обществени поръчки се троши като солета.
Българските пътища са бойно поле, страната няма истински магистрали, а железопътният транспорт е в трагично състояние, обявиха един след друг премиерът Румен Радев и транспортният министър Георги Пеев. Пресичането на войната по пътищата стана тема на специално заседание на Министерски съвет, като Радев обяви, че се подготвят драстични промени в законодателството и призова шофьорите за отговорност.
„Няма как за два месеца да компенсираме дългите години на хаос, на безхаберие, на трупане на огромни системни проблеми. Лошите пътища, безобразната кражба от асфалт, от мантинели, от труд, неефективната нормативна база и контрол, формалните курсове за водачи и изпити, липсата на координация между множество звена и ясна отговорност, липсата на правосъдие за явните престъпления на пътя, липсата на възпитание в семейството и в училищата, непълноценното използване на техническите средства, с които разполагаме, сбърканите приоритети…“, заяви Радев. Проблеми с инфраструктурата, мантинелите, знаците, обучението на младите водачи и контрола върху движението разкри и министър Георги Пеев.
„Българските пътища са едно бойно поле. Нека веднъж завинаги да си признаем – имаме ли магистрали в България? Ние нямаме магистрали. Имаме скоростни пътища“, заяви Пеев. По думите му българите се възхищават на съоръженията в чужбина, защото у нас необходимата инфраструктура не е изградена. Проблемите не се изчерпват със състоянието на настилката. „Не съм специалист по мантинелите, но доколкото чувам, и те не са в най-доброто състояние. Знаковото стопанство, разположението на знаците и ограниченията също не са адекватно и последователно организирани“, посочи транспортният министър.
Според него пътната безопасност не може да бъде постигната единствено чрез непрекъснато увеличаване на глобите. Санкцията е краят на процеса, докато държавата трябва да започне от превенцията, образованието и създаването на безопасна среда. „Трябва предварително да осигурим безопасността, а едва след това да се налагат глоби“, подчерта Пеев. Министърът постави под въпрос и практическата подготовка на кандидатите за книжка. Според него промените в теоретичните изпити и въвеждането на така наречените „бели стаи“ са стъпка напред, но не решават основния проблем. „Ние нямаме обучение на полигони. Именно там трябва да се развиват практически умения – реакция при аквапланинг, овладяване на маневри и други“, заяви Пеев.
Пеев поиска и единна система за контрол на пътното движение, вместо отговорностите да бъдат разпределени между множество институции без достатъчно добра координация. Министърът разкри огромен проблем с контрола и фрапантна разлика между служителите, които проверяват реалната безопасност, и тези, които следят плащането на пътни такси. В Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ работят само 124 инспектори. Те трябва да контролират движението, транспортните предприятия, автошколите и пунктовете за технически прегледи. „А в Националното тол управление има 680 служители, които стоят в автомобили и наблюдават дали някой е платил винетка или тол такса“, посочи Пеев. „Т.е. приоритетът е не толкова спазването на правилата за движение по пътищата и защитата на човешкия живот, а събирането на такси“, заяви премиерът.
Състоянието на жп транспорта е трагично. Влаковете не могат да станат алтернатива на леките коли, защото състоянието на железопътния транспорт у нас е лошо. Около половината от използвания подвижен състав е произведен през 70-те и 80-те години на миналия век и не разполага с климатизация. На железниците са необходими 284 вагона, но в движение са 266, от които само 113 са климатизирани. Същевременно министърът разкри, че шефове в държавни дружества, които са на загуба, получават заплати от 20 000 лева. „Не може в губещи предприятия, в които хората работят при потресаващи условия на труд и получават почти минимално възнаграждение, членовете на управителните съвети да получават такива заплати“, отсече Пеев. С решение на Министерския съвет се въвежда правило никой член на управителен съвет да не може да получава повече от президента, а новите правила за заплащане, обвързани с реални резултати, ще влязат в сила от 1 август.
Източник: standartnews.com
