Хантавирусът, засечен при заразени пътници от круизния кораб „Хондиус“, е от особен подвариант, който се различава от познатите в Европа. Това обяснява проф. Тодор Кантарджиев в интервю за опасната инфекция, довела до смъртни случаи сред пасажерите.
По думите му хантавирусната инфекция е известна още от началото на 50-те години на миналия век. Тогава, по време на войната между Северна и Южна Корея, край река Хантан заболяват хиляди американски войници. Те развиват хеморагична треска с бъбречен синдром, а смъртността достига до 10 процента.
По-късно става ясно, че хантавирусите имат много различни варианти. В Европа и Азия обикновено циркулират подварианти, които причиняват предимно хеморагична треска с бъбречен синдром. В България подобно огнище е описано още през 50-те години в Пазарджишко, сред строители на Баташкия водносилов път. Заразяването при тези варианти най-често става при контакт с изпражнения на мишки и плъхове, замърсена храна или помещения, в които са пребивавали гризачи.
Според проф. Кантарджиев случаят с круизния кораб е свързан с подварианта Andes, характерен за Аржентина и Патагония. Именно той е много по-различен от познатите европейски форми. При него заразяването може да стане при вдишване на прах и въздух, замърсени с урина и екскременти от гризачи. Заболяването често протича с много тежка пневмония, дихателна недостатъчност и сърдечни усложнения. Най-важната особеност е, че този подвариант може да се предава от човек на човек, което го прави значително по-рисков в затворена среда като круизен кораб.
Круизният кораб „Хондиус“ потегля на 1 април от аржентинско пристанище с около 150 пасажери. Заедно с екипажа на борда се намират общо 175 души от 23 различни държави. Проф. Кантарджиев отбелязва, че двама от пътниците преди качването си са посещавали сметища в Патагония, където има много гризачи. На 6 април заболява 70-годишен холандец, който умира дни по-късно. Лекарят на кораба не успява навреме да разпознае тежката инфекция, което води до поредица от пропуски, включително качването на нови пътници и разпръскването на контактни лица, преди ситуацията да бъде докладвана официално.
Специалистът подчертава, че при подобен взрив болните трябва да бъдат изолирани, а контактните лица — поставени под карантина. Що се отнася до риска за българите, той отбелязва, че подвариантът Andes не е основна заплаха, но призовава за по-добро внимание към тигровите комари и имунизационния статус на населението, включително при морбили.
Източник: zajenata.bg
