Списание „L’Europeo“ сподели във фейсбук страницата си откъс от последния текст на своя редактор Любен Дилов-син, който ни напусна преди броени дни. Творбата носи заглавието „Пикник в Сибир“ и връща читателите към далечната 1978 година, като припомня срещата на автора с писателя Аркадий Стругацки и особената съдба на литературата в Съветския съюз.
„Пикник в Сибир: В затворническата библиотека влиза затворник и пита библиотекаря за конкретно заглавие. Библиотекарят се замисля, след което отговаря: „Тази книга точно я нямаме, но авторът е в осми отряд“, пише Дилов-син в началото на своята изповед.
През 1978 г., по покана на Агоп Мелконян, в София пристига Аркадий Стругацки. Дилов-син описва как вкъщи е била организирана вечеря. По това време той вече е чел „Пикник край пътя“, но признава, че е бил по-скоро смутен, отколкото вдъхновен. Той решава да изненада госта с руски анекдот, пожелавайки му „счастья безбрежного“, което е игра на думи, загатвайки за тогавашния лидер на СССР Леонид Брежнев. Аркадий Стругацки отговаря с тъжна усмивка: „Лучшего не будет!“.
По-късно, когато интересът на Дилов-син към братя Стругацки прераства в истинска страст, баща му разказва подробности от онази вечер. Аркадий споделя потресаващата история за бягството си през Ладожкото езеро по време на Втората световна война, където губи баща си. Той обяснява, че съществуват не само интернирани писатели, но и интернирани книги.
Оказва се, че тиражът на „Пикник край пътя“ е бил „заточен“ в Сибир, за да не достигне до книжарниците в Москва и Ленинград. Въпреки че братя Стругацки никога не са били официално забранени като автори, много от техните произведения са били цензурирани или разпространявани единствено чрез самиздат. В България пълното издание на книгата се появява едва през 2017 година.
Източник: zajenata.bg
