Последните интервюта на Йоргос Мазонакис днес звучат по съвсем различен начин. След внезапната смърт на гръцката звезда на 54-годишна възраст, думите му от 2026 г. се превърнаха в болезнена равносметка за човек, който преминаваше през тежки лични конфликти, но беше решен да разкаже своята версия за случилото се.
В месеците преди смъртта си певецът говореше необичайно откровено за семейството, принудителното си настаняване в психиатричната болница „Дромокайтео“, страха, който е изпитал, и за двете неща, които според него са му помогнали да остане изправен – вярата и сцената.
„Ще кажа всичко и ще разреша всичко“, заявяваше той. Още през март, около рождения си ден и представянето на новата песен „Επιπτώσεις“ („Последици“), Мазонакис даде знак, че има много неизказани неща за последните години от живота си. Той сподели, че възрастта не го притеснява и дори вярва, че времето го прави по-добър, обещавайки да разкаже подробно какво е преживял през предходните три-четири години.
Най-пълната му лична изповед прозвуча в предаването „Тет-а-тет“ с Тасос Трифонос. Разговорът е бил записан приблизително два месеца преди смъртта му и впоследствие започна да се възприема като последната му голяма телевизионна изява. Именно там Мазонакис говори подробно за принудителното си настаняване в психиатричната болница през август 2025 г., както и за болезненото отчуждение от част от семейството си. „Тази година беше изпълнена с премеждия. Научих се да говоря, когато аз поискам, а не когато другите искат“, призна тогава той.
Една от най-тежките теми в интервюто е свързана със сестра му Васо, с която години наред са били близки и са работили заедно. Мазонакис държеше да уточни, че тя е била негов сътрудник, но не и мениджър, подчертавайки, че решенията за кариерата му винаги са били негови. Спор, свързан с имот, и последвали разногласия задълбочили отчуждението, въпреки че певецът признаваше, че през годините е подкрепял семейството си финансово.
„Смятам, че имам 100% своя дял отговорност за случилото се със семейството ми“, каза той, отказвайки да се представи за напълно невинен. Той критикува и традиционното разбиране, че роднинската връзка трябва да се запазва на всяка цена, заявявайки: „Вярвам, че е погрешно да казваме: Кръвта вода не става“. По време на интервюто той даде да се разбере, че възнамерява да търси правата си по законов път във връзка с принудителното си настаняване в психиатрия.
Особено емоционален беше разказът му за деня, в който полицаи се появили пред дома му, за да го отведат. Той описва преживяното с две силни думи: „страх и предателство“. Мазонакис категорично отхвърляше твърденията, че е представлявал опасност, и подчертаваше, че именно вярата и сцената са му помогнали да оцелее. Днес неговите думи „Ще кажа всичко и ще разреша всичко“ звучат като обещание за разговор, който животът не му остави време да довърши.
Източник: zajenata.bg
