Гладни сте. Или пък не сте. Всъщност няма никакво значение. Отваряте FoodNeverComes, избирате сред 22 различни кухни и започвате да разглеждате менюто. Пиле с масло изглежда чудесно. Бибимбапът – също. Добавяте няколко ястия в кошницата, гледате как крайната сума расте и натискате бутона за поръчка. На екрана се появява проследяване на доставката. Куриерът вече пътува към вас. После получавате обаждане, генерирано от изкуствен интелект, направо през сайта. Куриерът уж е пред сградата ви, но не може да открие улицата или входа. Само че има един малък проблем. Никаква храна никога не е съществувала. Цялата поръчка живее единствено на екрана. „Поръчай храната. Пропусни сметката“, гласи посланието на сайта. Слоганът му е още по-директен: „Храната никога не идва – но допаминът идва.“
FoodNeverComes е създаден от двама 26-годишни софтуерни разработчици – Пурванш Пармар и Аншул Шарма от Удайпур, в северния индийски щат Раджастан. Според създателите му от стартирането през юни досега сайтът е привлякъл повече от 2,7 милиона посетители. Днес той предлага 22 виртуални кухни, 327 ястия и 319 истински рецепти. Има фалшиви цени, симулирано плащане и напълно измислено преживяване с доставка. FoodNeverComes е част от сравнително нов интернет жанр – така наречените „допаминови сайтове“. Те пресъздават ритуала на потреблението, но премахват самото потребление. Съществуват фалшиви онлайн магазини, измислени услуги за доставка и дори виртуални ваканции. Тенденцията набира скорост в Южна Корея, а впоследствие преминава далеч отвъд границите ѝ. Появяват се все повече сайтове като Dopamine Shop и Fakehaul, които имитират всичко – от поръчването на храна и пазаруването до планирането на пътувания.
Идеята се ражда от собствените навици на двамата създатели. Пармар и Шарма се запознават по време на обучение по компютърни науки, а по-късно основават NeuroX AI – компания, която разработва софтуер и продукти с изкуствен интелект и създава съдържание за Instagram. Двамата забелязват нещо в собствения си живот: непрекъснато пълнят онлайн количките си с неща, които искат, но в крайна сметка не купуват. Шарма разглеждал електроника, добавял различни продукти в кошницата и след това просто я изоставял. Майката на Пармар правела почти същото. При самия Пармар навикът се проявявал най-силно при приложенията за доставка на храна. Докато работел два месеца по проект в Мумбай, той харчел между 5000 и 10 000 рупии седмично за храна. Така стигнал до една идея: Може би истинското желание невинаги е за храната. Може би е за самия ритуал на поръчването.
Според двамата разработчици процесът може да започне с истински глад, но постепенно самото поръчване се свързва с удоволствие. След време скуката, тревожността или просто навикът могат да предизвикат желание за поръчка дори когато човек вече изобщо не е гладен. „Понякога въобще не си гладен. Скучно ти е или си зает и изведнъж осъзнаваш, че поръчването на храна те кара да се чувстваш добре. Започваш да свързваш самия акт на поръчването с този допаминов тласък. В един момент вече не искаш само храната“, обяснява Пармар. Рави Дхар, директор на Yale Center for Customer Insights, нарича това явление „предварителна полезност“ – удоволствието, което изпитваме, докато очакваме бъдещо преживяване или придобивка. То е особено силно при неща, които разпалват въображението – нов чифт обувки, ваканция или вечеря в ресторант. Причината е проста: очакването само по себе си се превръща в част от преживяването.
Неврологът от Мичиганския университет Кент Беридж, разработил теорията за „искането“ и „харесването“, обяснява, че това са два отделни процеса. „Искането“ е мотивационната сила, която ни дърпа към нещо. „Харесването“ е удоволствието, което изпитваме, когато го получим. Двете често вървят заедно, но невинаги. Според теорията на Беридж допаминът задвижва преди всичко първото – желанието, а не непременно удоволствието от придобитото. Д-р Анна Лембке, психиатър по зависимости в Станфордския университет и автор на книгата „Dopamine Nation“, прави подобно разграничение. „Да наричаме допамина химическо вещество на удоволствието е прекалено опростено“, казва тя. „Допаминът е молекулата, която казва „вземи още от това“ или „прави още от това“, но това невинаги означава удоволствие.“
Точно тук FoodNeverComes се превръща от забавна интернет игра в любопитен психологически експеримент. Може ли човек многократно да поръчва въображаема храна и така да задоволи съвсем истинско желание? Според Кент Беридж ритуалът би могъл да предизвика „допаминов тласък и силно „искане“, както и слабо условно „харесване“. Но той очаква ефектът на новостта сравнително бързо да изчезне. Беридж казва, че би бил „изненадан“, ако много хора се връщат отново и отново, за да направят повече от около десет въображаеми поръчки. Рави Дхар обаче е по-отворен към идеята, че симулираното потребление може да действа като своеобразен предпазен клапан – начин да изпитаме част от удоволствието от избора, очакването и поръчката, без след това пред вратата действително да се появи куриер с торба храна.
Източник: standartnews.com
