Във всеки звяр има капка милост. У мен тя не съществува. Следователно аз не съм звяр – аз съм човек. Тази вцепеняваща реплика на крал Ричард III от едноименната пиеса на Шекспир най-добре илюстрира природата на онова, което се случи на Младежкия хълм в Пловдив.
То няма име и не може да има. Защото няма дума, която да го опише. Убийство, зверство, садизъм са констатации, които само бегло илюстрират умишлената, педантично планирана и хладнокръвно документирана жестокост, извършена от десетина, а може би и повече деца – ТикТок поколение с AI авторитети, което раздава присъди преди да се е потрудило за каквото и да било. Осакатени умове, които не са прочели една книга след буквара, за които екранът е Бог, а виртуалното одобрение – единствена цел в живота. Изгубени души, които никога не са получавали любов, нямат представа какво е емпатия. Каменни сърца, неспособни на състрадание и милосърдие. Консуматори, които никога нищо не дават, а просто употребяват.
Да, днес обществената съвест с фалцетен глас се пита от сутрешните блокове: Как допуснахме това? Но никой не смее да изрече истината – а какво направихме след 9 март 2004 година, когато Маргарита Гергененова остана завинаги в осми клас, убита с особена жестокост от връстничките си Антония Матева и Мария Драндарова – душена, бита с бухалка, съблечена и изхвърлена на стълбищна площадка в „Кючюк Париж“. Какво сторихме след 11 октомври същата година, когато 17-годишният Кристин Иванов – ученик от Техническата гимназия „Юрий Гагарин“ в Перник, бе зверски убит от съученика си Кристиян Петров. Тялото на детето бе рязано с брадва и нож. В контейнер за смет бяха намерени част от органите му. Нима някой взе мерки след локалите в София и страната?
Истината е, че садистичното насилие на Младежкия хълм не се е родило преди няколко дни в Пловдив. Нито преди няколко години. Отровата на жестокостта покълна точно от корена, който оголи случаят „Петрохан“. Сега се вайкаме, че семейството пренебрегна децата, а училището не смее да затегне дисциплината. Но като общество гузно мълчим за армията от соросоидни фондации, които умните и красивите инсталираха в образованието, за да стъпчат традиционните ценности и да съборят моралните устои: „не убивай“, „не кради“, не пожелавай“… И да побъркат децата ни с анкети за третия пол и родител 1 и 2. Днес най-кресливи по темата „Пловдив“ са моралистите от ПП-ДБ при чието управление петроханци получиха права на държавна институция, влизаха въоръжени в МОСВ и пленяваха в лапите си деца, които с години не ходят на училище, за да бъдат употребени от дрогирани сектанти.
Политическите защитници на прайда от ПП-ДБ да не бягат от отговорност за раждането детски щпиц команди, които се наричат „ловци на педофили“, издават присъди и лично ги изпълняват. Премиерът Румен Радев бръкна в раната и изрече онова, което никой не смее – за фашистките изстъпления има политическа вина. „В България няма място за фашистки изстъпления и ние ще сторим необходимото“, заяви Радев, откривайки заседанието на Министерския съвет. Ден по-рано той събра министри и експерти, за да вземат решение за спешна промяна на мухлясалия от 1958 година закон за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Той коментира случая с убийството на Георги Кузев в Пловдив, като подчерта, че е шокиращо как политици и инфлуенсъри се опитват да печелят партийни дивиденти от трагедията.
ГЕРБ, ПП и ДБ подскочиха като ужилени. Да превръщаме едно жестоко убийство в поредната политическа разделителна линия е безотговорно. Насилието няма партийна принадлежност, обяви ГЕРБ, но обеща да участва в приемането на закони с мерки срещу детската престъпност. Асен Василев изля гнева си срещу Радев и шефа на ДАНС, като изсипа куп обвинения знаела ли е службата за нацистката група. Николай Денков нападна премиера, наричайки думите му неадекватни, докато Андрей Гюров се опита да защити съпартийците си. За умните и красивите истината няма значение. За тях е важна пропагандата в името на партийния им интерес. Политическата игра с насилието и жестокостта е най-опасна. Защото сваля всички етични прегради и ражда чудовища. Не започнем ли като общество да наказваме моралните биячи, следващият Пловдив ще дойде по-скоро, отколкото очакваме.
Източник: standartnews.com
