Бистрата вода от кладенец или сондаж може да изглежда съвсем чиста, но въпреки това да крие опасни вещества или микроорганизми, които са невидими за човешкото око. Няколко лесни домашни проверки могат да ви дадат първоначална представа дали има причина за притеснение, но те в никакъв случай не гарантират, че водата е напълно безопасна за консумация. Експертите категорично препоръчват частните водоизточници да се изследват в лаборатория периодично, особено ако забележите промяна в цвета, вкуса или миризмата.
Първият метод включва използването на обикновен стъклен буркан. Най-лесният начин да огледате водата е да напълните чист прозрачен съд и да го поставите пред бял лист хартия. На светъл фон много по-ясно изпъкват жълтеникави или кафеникави оттенъци, мътност, песъчинки, люспи и други примеси, които често остават незабелязани. Всяка промяна в цвета или появата на утайка е сериозен сигнал, че водата се нуждае от професионален анализ.
Миризмата е следващият важен показател. Специфичен аромат на сяра, метал, мухъл или гориво подсказва за наличието на вещества, които трябва да бъдат идентифицирани чрез изследване. При някои източници миризмата става по-осезаема при затопляне. Важно е обаче да помните, че липсата на миризма не е гаранция за безопасност, тъй като много вредни микроорганизми и химикали нямат никакъв мирис или вкус.
Оставянето на водата да престои за няколко дни в затворен буркан на тъмно място също може да разкрие много. Ако след престой се появят утайка, плаващи частици или филм по повърхността, това е ясен знак за наличие на суспендирани вещества. Освен това, при кипване на водата могат да се видят минерални отлагания – белезникав накип подсказва за висока твърдост, докато червеникаво-кафявите следи често сочат наличие на железни съединения.
Накрая, сапунът може да ви издаде дали водата е твърда. Ако при добавяне на сапунени стърготини се пени трудно и се образуват люспи, това е индикатор за висока минерализация. Въпреки че тези домашни трикове помагат за ранно откриване на проблеми, те не могат да заменят професионалната лабораторна диагностика. Здравните власти съветват частните кладенци да се тестват поне веднъж годишно за бактерии, нитрати и pH, защото най-опасните замърсители остават скрити за сетивата ни.
Източник: standartnews.com
