„Разкажи ми приказка…“ Звънкият глас на малката Алиса Лидъл извади от унеса младия преподавател по математика Чарлз Лутуидж Доджсън, който се беше загледал във водите на река Айзис – горното течение на Темза. Той и трите дъщери на семейния му приятел Хенри Лидъл, декан на колежа „Крайст Чърч“ в Оксфорд, бяха излезли на поредната си разходка с лодка. Доджсън въздъхна – още един следобед, в който трябваше да измисли история, за да прогони скуката на момичетата. Но любопитните очи на десетгодишната Алиса не търпяха отказ. Тя искаше приказка, каквато никога не беше чувала. Само за нея.
Младият математик се усмихна и започна да разказва за едно момиче, което вижда бял заек с джобен часовник, тръгва след него и пропада в дълбока заешка дупка, отвела го в свят, където законите на логиката се огъват като клони на вятъра, а здравият разум отстъпва място на въображението.
С всяка следваща дума очите на Алиса ставаха все по-широки. Нито тя подозираше, че тази приказка ще я превърне в най-известното момиче в света, нито Доджсън можеше да предположи, че току-що е поставил началото на книга, която ще промени световната литература, ще вдъхнови учени, философи и психолози, ще бъде преведена на близо двеста езика, ще роди десетки филми и ще се превърне в културна индустрия за милиарди долари.
Някои велики истории започват с революции, войни или случайни научни открития. Историята на „Алиса в Страната на чудесата“ започва с една детска молба. Може би именно затова и до днес, повече от век и половина по-късно, тя не е изгубила способността си да говори еднакво силно и на деца, и на възрастни.
Датата е 4 юли 1862 година. Докато отвъд Атлантика Съединените щати отбелязват Деня на независимостта, край Оксфорд времето сякаш е спряло. Малката лодка се плъзга бавно по реката, а разговорът между четиримата пътници се носи над водата. Подобни разходки не са рядкост. Чарлз Доджсън често прекарва свободното си време със семейството на декана Лидъл, особено с трите му дъщери – Лорина, Алиса и Едит. За тях той е необикновеният приятел, който винаги знае нова игра, нова гатанка или нова история.
Никой от тях обаче не подозира, че именно този следобед ще бъде запомнен като една от най-важните дати в историята на световната литература. Още същата вечер Алиса не спира да мисли за приказката. Няколко дни по-късно тя отново напомня на Доджсън за обещанието му да я запише. Той се колебае. Историите, които разказва на децата, са предназначени да останат там, където са се родили – във въображението им. Но настойчивостта на момичето надделява. Започва да пише.
Почти две години по-късно красив ръкопис с калиграфски почерк и рисунки, направени от самия автор, е готов. На корицата пише „Приключенията на Алиса под земята“. Това не е книга за книжарниците. Това е подарък за едно дете. Тъкмо този подарък ще промени живота и на двамата.
На пръв поглед Чарлз Лутуидж Доджсън изглежда най-неподходящият човек, който би могъл да напише подобна книга. Той преподава математика в „Крайст Чърч“, публикува научни трудове по геометрия и логика, известен е със своята педантичност и точност. Колегите му го уважават като учен, а студентите го помнят като взискателен преподавател.
Но зад строгата външност се крие човек с необикновено въображение. Фотографията е другата му голяма страст. По онова време тя все още е ново изкуство и Доджсън е сред най-добрите английски фотографи. Обективът му търси естествените изражения, неподправените детски усмивки и онези кратки мигове, в които човек забравя, че някой го наблюдава.
Малцина знаят, че още през 1856 година той вече е избрал литературното име, с което светът ще го запомни. Не иска художествените му текстове да се свързват с университетската му кариера и затова си измисля псевдоним. След любопитна игра с латинските версии на собствените си имена се ражда „Луис Карол“ – име, което днес е много по-известно от рожденото му. Под него скоро ще излезе книгата, която никой издател не би могъл да предвиди.
През 1865 година „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“ най-сетне вижда бял свят. Заглавието е променено, а илюстрациите са поверени на прочутия художник Джон Тениъл. Карол разбира, че ако иска книгата да бъде истински завършена, тя трябва да изглежда толкова необикновено, колкото и светът, който описва.
Първите читатели обаче не знаят какво да мислят. Викторианска Англия е свикнала детските книги да бъдат строги учители. Те трябва да възпитават, да поучават и да показват кое е правилно и кое – не. В „Алиса“ няма нищо подобно. Никой не държи морални речи. Никой не наказва героинята за любопитството ѝ. Вместо това читателят попада в свят, в който котките изчезват, оставяйки само усмивката си, гъсениците задават философски въпроси, а времето може да спре завинаги около една чаена маса.
Някои литературни критици направо се ужасяват. Според тях книгата е хаотична, безсмислена и неподходяща за деца. Има дори рецензии, които съветват родителите да не я купуват. Историята обаче обича да се шегува с критиците. Докато те спорят дали „Алиса“ има някаква стойност, децата започват да я четат с възторг. После я откриват родителите им. След тях – писатели, художници, учени и философи. Неусетно книгата започва да води собствен живот, независим от мнението на литературните съдници.
Само няколко десетилетия по-късно вече никой не си спомня имената на хората, обявили романа за безсмислен. Но всички знаят кой е Луис Карол!
За Алиса Лидъл приказката никога не е била повече от един красив спомен от детството. Докато светът постепенно започва да открива „Алиса в Страната на чудесата“, истинската Алиса пораства далеч от литературната слава. Тя се омъжва за Реджиналд Харгрийвс – известен играч на крикет от графство Хемпшир, и двамата създават семейство. Раждат им се трима синове. Животът им изглежда подреден и щастлив, докато Европа не потъва в ужаса на Първата световна война. Двамата по-големи синове на Алиса загиват на фронта – трагедия, която оставя траен отпечатък до края на живота ѝ.
Съдбата се оказва далеч по-безмилостна от Червената кралица. В същото време милиони читатели по света продължават да виждат в нея онова русокосо момиче, което тича след Белия заек. За тях Алиса никога не пораства. Остава завинаги на десет години – възрастта, на която едно лятно пътуване с лодка я превръща в литературна легенда.
През 1928 година животът отново я изправя пред тежък избор. Семейството изпитва финансови затруднения и тя решава да продаде най-ценната вещ, която притежава – ръкописа на „Приключенията на Алиса под земята“, подарен ѝ от Луис Карол повече от шест десетилетия по-рано. На търга той е купен за 15 400 британски лири – огромна за времето си сума. След Втората световна война американският собственик го предоставя на Великобритания като знак на признателност за нейната саможертва по време на войната. Днес оригиналният ръкопис се пази в Британската библиотека, където хиляди посетители всяка година застават пред него с усещането, че гледат не просто книга, а самото начало на едно чудо.
Докато славата на „Алиса“ расте неудържимо, нейният автор остава удивително далеч от литературния блясък. Луис Карол продължава да преподава математика в „Крайст Чърч“, да публикува научни трудове, да се занимава с логически задачи и фотография. Славата никога не променя ежедневието му. И до днес той остава една от най-загадъчните фигури в английската литература.
Източник: standartnews.com
