Минимална пенсия от 523 лева взимат 406 328 българи, а още 407 774 души вземат под тази сума, показва справка в НОИ, цитиран от „24 часа“.
При общо 2 040 778 пенсионери това означава, че почти всяка втора пенсия е възможно най-ниската. При това на фона на няколкото увеличения, които се случиха през последните години.
Ако погледнем статистиката, е видно, че хората на минимални пенсии са били далеч по-малко през годините назад. През 2012 г. това са 526 777 души, година по-късно те са 461 790, за да стигнат своят връх през 2021 г., когато са 932 005. Все пак през следващите години се наблюдава лек спад в броя на най-бедните пенсионери, най-вече заради преизчислението на пенсиите през октомври 2022 г. Тогава над 892 хил. души получиха увеличение. То извади и част от пенсиите за трудова дейност над минималната пенсия.
Държавата е доплатила 104 854 729 лв. месечно, за да могат над 795 742 души да стигнат минималната пенсия, показва последният годишник на НОИ. Основната причина е, че през годините минималната пенсия се вдигаше повече от останалите и така реалните суми на хората изоставаха.
До левче на месец държавата е доплащала на над 2458 души. Още толкова са с бонус между 1 и 2 лв., за да стигнат минималната пенсия.
На 714 618 души обаче не са им стигали над 30 лв. за минимална. Само за тях държавата всеки месец е доплащала над 103 млн. лв.
През 2012 г. минималната пенсия бе 136,08 лв., а днес е 523,04 лв. и приближава като размер средната. От 1 юли швейцарското правило ще я вдигне до 580,57 лв., но пак ще е най-ниската в ЕС.
В повечето останали членки обаче моделът е различен. В Дания, Германия, Нидерландия и Литва изобщо няма минимални пенсии. В Словакия и Португалия минималната пенсия се определя спрямо стажа – колкото по-дълъг е той, толкова по-висока е сумата, която плаща държавата.
В Чехия няма фиксирана минимална пенсия, а е равна на поне 10% от средната месечна заплата.
В Испания и Австрия при определянето ѝ пък има значение дали възрастните хора живеят сами.
