В Бюджет 2026 са заложени мерки, които са част от една широка и дългосрочна стратегия. Основният подход е насочен към плавна стабилизация на обществените финанси, което ще позволи на икономиката да продължи своя растеж и да се запази конкурентната данъчна среда в България с ниските нилози. Тези изявления направи зам.-министърът на финансите Людмила Петкова в студиото на „Здравей, България“.
Петкова обясни, че при дефицит от 7,4% съществуват два възможни пътя. Първият е шокова консолидация, която включва повишаване на данъците и рязко съкращаване на разходите, но това би довело до тежки социални и икономически последици. Вторият път е плавна стабилизация чрез структурни реформи, тъй като настоящите дисбаланси са резултат от отлагани дългогодишни реформи и неоценени рискове, а не от събитията само през последните месеци.
Зам.-министърът подчерта, че една от водещите реформи е свързана с реорганизацията на публичната администрация. Тя предвижда намаляване на незаетите бройки или пенсиониране на служители, което ще бъде постигнато чрез модернизация и дигитализация на процесите. В момента се подготвя цялостен анализ на администрацията, за да се открият дублиращи се функции и възможности за сливане на структури, като ефектът от тези реформи ще се усети през следващата година.
По отношение на разходите, Петкова отбеляза, че поради удължителния закон са приети определени промени. Разходите за ток, вода и консумативи се увеличават, което води до по-висока издръжка, като значителна част от тези средства вече са изразходвани. Тя уточни, че приходните и разходните мерки за текущата година имат краткосрочен ефект, а останалите се разработват за включване в план-сметката за 2027 година.
Вдигането на максималния осигурителен доход също носи нови права. Според зам.-министъра се обсъжда въвеждането на горен праг за възнагражденията и допълнителните материални стимули в администрацията. Тя посочи, че средно се получават между 250 и 350 евро на тримесечие, с някои изключения, поради което ще бъде ограничен индивидуалният таван.
Относно оптимизацията на персонала, Петкова уточни, че всеки работодател ще прецени индивидуално нуждата от съкращения. Тя подчерта, че сивият сектор е важен фискален резерв, който държавата трябва да овладее. През 2026 г. се планира подобряване на фискалния контрол върху бързооборотни стоки с висок риск като месо, мляко, плодове и зеленчуци, както и дигитален контрол върху доставките на горива и засилен надзор над електронната търговия.
Правителството представи проектобюджета за 2026 г., който предвижда приходи под 50 млрд. евро и разходи над 56 млрд. евро, с дефицит от 7,4% от БВП. Целта е дефицитът да се свали до 5,7% през 2026 г. и под 3% до 2028 г., без да се засягат доходите на гражданите.
За повишаване на приходите се предвиждат мерки като по-висок максимален осигурителен доход, увеличение на таксите за винетки и тол, по-високи акцизи върху цигарите и нови данъци в хазартния сектор. Държавните служители ще започнат поетапно да плащат лични осигуровки, като нетните им заплати ще бъдат компенсирани. Механизмът за определяне на минималната работна заплата ще бъде променен, но няма да бъде замразявана.
Бюджетът предвижда допълнителни средства за култура, образование, здравеопазване и общински инвестиции, като капиталовите разходи са планирани на 9,36 млрд. евро. Очакваният икономически растеж е 2,6%, инфлацията до края на годината се прогнозира на 5,2%, а новите държавни дългове могат да достигнат 10,1 млрд. евро.
Източник: dnesplus.bg
