Мъдрият човек, който е отживял живота си, разбира, че трябва да се живее днес и да се наслаждава на всяко свое желание. Защото през годините тези желания по някаква причина стават все по-малко.
Преди много години, когато моята мъдра баба беше още жива, тя веднъж каза едно прекрасно нещо на нас с майка ми, когато окачвахме нови завеси за Великден… Завесите бяха модерни по онова време. Те падаха върху главите ни … ние се ядосвахме, после се смяхме, после отново се захващахме за работа…
Думите на една мъдра баба бяха такива:
– Преди време и аз щях да скачам до тавана, ако имах такива завеси, – каза баба ми, – а сега нямам никакво желание… То си тръгва, момичетата… желанието си тръгва. За всичко. И за нещата, и за хората…
Правете всичко, докато имате това желание. Харчете пари за дреболии – не пестете! Дреболиите ни носят радост, а икономията не го прави. За какво да пестим? За погребението ли? Все още никой не е оставен непогребан… Радвайте се, докато има радост… Обичайте, докато ви се иска…
Идва момент, в който не ни се иска топлината на някой друг… Не ни се иска нищо… Вероятно природата го е направила това нарочно, за да си тръгнем по-спокойно, без да се привързваме нито към боклуци, нито към хора… Аз съм готова вече да напусна… И ако можех да си върна вашите годините, щях да живея днес и да се радвам на всяко желание…
Баба отдавна я няма. А аз живея точно така: днес и, радвайки се на всяко желание…
Източник: lichna-drama
No Responses