На 2 ноември Българската православна църква почита паметта на светите мъченици Акиндин, Пигасий, Афтоний, Елпидифор и Анемподист. Историята им ни отвежда в IV век, когато християнската вяра се разпространява все по-масово в Персийското царство, но нейните последователи стават жертва на брутални гонения. Петимата светци са свързани с една от най-разтърсващите страници в ранната история на християнството, като според преданието те предпочели да понесат мъчения и смърт, вместо да се отрекат от своя Бог.
През IV век Персия е управлявана от могъщия сасанидски владетел Шапур II, наричан в житията и Сапор. По това време отношенията с Римската империя често са белязани от сериозно напрежение. Християнството вече има своите последователи сред различни слоеве на персийското общество, включително и сред хора, близки до самия владетел. С разпространението на новата вяра обаче се засилва и подозрението към вярващите, които били обвинявани в политическа лоялност към Римската империя. Религиозната принадлежност започнала да се възприема като въпрос на държавна сигурност, особено след смъртта на император Константин Велики през 337 г., когато отношенията с Рим се влошили.
Акиндин, Пигасий и Анемподист заемали високи длъжности в двореца на персийския владетел. Те били християни, но дълго време криели вярата си. Когато срещу тях били отправени обвинения, тримата били изправени пред Шапур II. Царят се опитал да ги подкупи с награди и благоволение, но след като те открито изповядали вярата си в Светата Троица, последвали жестоки мъчения. Въпреки страданията, те запазвали силите си, а чудесата, които съпътствали изпитанията им, изумявали всички присъстващи.
Сред свидетелите на мъченията бил Афтоний – един от отговорните за изпълнението на царските заповеди. Той бил толкова силно развълнуван от непоколебимостта на тримата християни, че захвърлил оръжието си и открито прославил християнския Бог. Впоследствие той бил осъден на смърт, превръщайки се от палач в мъченик. Друг знатен сановник, Елпидифор, също заявил вярата си в Христос, отговаряйки на царя с евангелските думи, че Христос е пътят, истината и животът. По заповед на владетеля, заедно с него били избити около седем хиляди вярващи, които го последвали.
Последното изпитание за Акиндин, Пигасий и Анемподист завършило с тяхното изгаряне, като според житието в огъня загинала и майката на самия персийски владетел, която също приела християнството. По-късно вярващи открили телата им невредими от пламъците и ги погребали с почит. Паметта за тях се разпространила далеч отвъд границите на Персия, а в Константинопол били издигнати храмове в тяхна чест.
На 2 ноември православните християни почитат паметта на петимата мъченици с молитва, участие в богослужение и запалване на свещ. Църквата не поставя специални забрани за работа, тъй като акцентът пада върху духовния смисъл на празника – постоянство във вярата, милосърдие и търпение. Историята на тези петима светци остава вечно напомняне за времето, в което изповядването на християнството е изисквало най-висша жертва – самия живот.
Източник: standartnews.com
