В сърцето на индийската пустиня се развива една от най-забележителните и малко познати породи коне в света – марвари. Известни със своята изящна стойка, храброст и вярност към човека, тези животни са възпети в редица фолклорни песни като истински символ на благородство.
Смята се, че породата е възникнала след кръстоска между арабски и туркменски коне в района Малани, част от областта Бармер. Животните са селектирани целево за средновековните войни, които са се нуждаели от силен партньор, способен да се придвижва през тежки и неплодородни терени.
Породата се отличава със среден ръст, изключително здрави копита и забележителна устойчивост на големи лишения. Конете Марвари развиват висока скорост на дълги разстояния и понасят без проблем както прекомерен студ, така и свирепа пустинна горещина.
Най-яркото им визуално предимство са ушите, които са извити навътре и се събират в краищата, наподобявайки дъга. Тази специфична форма осигурява на животните възможност да извръщат ушите си на 180 градуса, което ги прави изключително чувствителни към околната среда.
В Средновековието тези четирикраки войни са обучавани от най-ранна възраст за военни действия и са играли ключова роля за успехите на раджпутите, неутрализирайки вражеските бойни слонове. Съществуват множество предания за коне, спасили своите ранени стопани от препускащата кавалерия или пренесли ги в безсъзнание обратно у дома. Заради предполагаемия им божествен произход право да ги яздят са имали единствено мъже от съсловието на кшатриите, равняващи се по ранг на владетелите.
Пристигането на британците бележи труден период за породата. Колонизаторите сметнали конете за ниски и своенравни, налагайки свои породи, което довело до занемаряване на местната селекция. След обявяването на независимостта ситуацията става още по-критична. Обявени за остатък от феодалния строй, конете Марвари са подложени на масово изтребление и кастрации, довеждайки породата до прага на изчезването. Едва през последните години местните жители в Раджастан възобновяват своите традиции и полагат активни грижи за възстановяване на стадата.
Източник: plovdiv24.bg
