Българската политика обожава иронията, но още повече цени мащабните сюжети. В момент, когато президентската надпревара навлиза в своята най-интензивна фаза, един неочакван парадокс приковава общественото внимание. Константин Вълков и Кирил Вълчев – двамата най-близки и доверени съратници на покойния медиен магнат Радосвет Радев, се оказаха заклети противници на изборното бойно поле.
Единият пое ръководството на Инициативния комитет на Андрей Гюров, докато другият влезе в директен двубой за „Дондуков“ 2 като кандидат за вицепрезидент в двойката с Илияна Йотова. За по-младите това е просто поредната новина, но за онези, които помнят съдбовната 1997 година, този дуел носи дълбок символизъм. По онова време именно Дарик Радио се превърна в барометър на промяната, озвучавайки падането на кабинета „Виденов“ и проправяйки пътя за управлението на Иван Костов.
Самият Радосвет Радев, като ключов член на легендарния бизнес клуб „Възраждане“ и убеден визионер, не просто създаваше медия, а градеше институция на свободната мисъл. Днес, пет години след неговата кончина, когато двамата му най-верни ученици са призовани към върховете на държавната власт от напълно различни идеологически платформи, човек се пита какво ли би казал самият той. Вероятно би погледнал към Инициативните комитети, би се усмихнал със своя характерен прагматизъм и през дима на неизменната си пура би промълвил: „Който и да спечели, Дарик печели.“
Радосвет Радев си отиде внезапно в разцвета на силите си, оставяйки празнота, която времето не успя да запълни. Той бе от онази изчезваща порода български предприемачи и интелектуалци, които не само се адаптираха към прехода, но и го дефинираха. Вярваше в свободната инициатива и като родолюбец разбираше, че без стабилни институции и свободна дума бизнесът няма шанс. В епоха, в която медиите лесно се купуваха и продаваха, неговият капитал бяха хората, които събираше – позволяваше им да спорят, да мислят различно и да се развиват, стига да притежават мащаб.
Днес, когато България отново е на кръстопът и търси посока сред политически неясноти и разединение, заветите на Радосвет Радев звучат с особена сила. В едно от своите емблематични интервюта, разсъждавайки за съдбата на страната, той сподели мисъл, която днес звучи като политическо завещание за всеки претендент за властта: „България няма нужда от спасители, а от архитекти. Хора, които не обещават чудеса за три дни, а камък по камък градят държава, в която децата ни да искат да останат. Защото най-големият бизнес е този – да инвестираш в бъдещето на собствената си родина“.
След изборите лодките на неговите ученици ще акостират на различни брегове. Но голямата победа вече е за Капитана. Защото той доказа, че една медия може да се превърне в най-голямото училище за политика.
Източник: standartnews.com
