Мариан Станков, който вече е напълно готов с първите си интервюта за предстоящия сезон на предаването „Събуди се“, изпраща летните дни с един незабравим спомен от детството си. Той пази ясен спомен как като малко момче в Морската градина в родния си Бургас за първи път в живота си осъзнал, че лятото неумолимо си отива.
„В края на август седя на пейка с лице към морето. Не го виждам, но усещам звука му. Духа онзи прохладен бриз, който идва след летните жеги, листата на дърветата шумят и във въздуха се носи миризмата на отминаващо лято. Не помня на каква възраст съм бил, но помня усещането, че нещо приключва. Странно е, че това е един от първите ми спомени за времето. Може би това е вкусът на моето детство. Първото, съвсем несъзнателно усещане, че хубавите неща имат край“, споделя той.
Именно в Бургас Станков стартира своята телевизионна кариера едва на 18-годишна възраст. През 1997 г. става репортер в кабелната телевизия „Микс“, която преустанови излъчването си преди десет години. По-късно за кратък период от два месеца той работи като гастарбайтер в Испания. Макар че след напускането на Нова телевизия е обмислял отново да търси препитание в чужбина, днес той категорично не би напуснал родината.
„Живял съм извън България и знам какво е да я гледаш от разстояние. Харесва ми да пътувам, да оставам някъде по-дълго, да си представям как бих живял там. Но окончателно? Не мисля. Животът ми е тук. Езикът ми е тук. Работата ми има смисъл тук. Хората, на които разказвам истории, са тук. Мога да бъда щастлив на много места, но домът е нещо различно. И колкото и често България да ме ядосва, никога не съм имал нужда да я идеализирам, за да знам, че тя е моят дом“, анализира журналистът. По време на престоя си в Испания той почти умира от глад, което го принуждава да се върне. Тъй като нямал пари, опитал да пътува гратис, заради което бил арестуван във Франция, но след поредица от премеждия все пак успял да се прибере.
След краткия, но драматичен престой в Испания, той започва работа в телевизия „Европа“ в София. Година по-късно става редактор в списание, което обаче е закрито от собствениците поради финансови затруднения. Едновременно с това губи работата си и в сутрешния блок на Нова телевизия, което го кара отново да погледне към чужбина.
Вместо към Испания обаче, той поема към родния си град. Без пари, той се връща при майка си в Бургас. Съсипан от мъка, дни наред не излиза от дома си и дори не отговаря на телефонни обаждания. Този период е кратък, но оставя дълбока травма, която става причина той да започне да наддава тегло неудържимо. Години наред Мон Дьо посещава психотерапевт, за да се справи с емоционалната празнота в душата си.
Въпреки че зрителите често смятат, че той сам определя своите събеседници, последната дума има продуцентът. „Той решава кой, кога и защо ще застане срещу мен. Получавам множество предложения, но желанието да дадеш интервю не е достатъчна причина това да се случи. Този стол не е отворен микрофон. До него се стига с биография, обществен интерес и основателна причина разговорът да се проведе точно сега. Когато всичко това е налице, аз влизам в студиото и задавам въпроси. Кой стига дотам – решава продуцентът“, обяснява процеса на подготовка Мон Дьо.
Благодарение на богатия си опит, той твърди, че усеща кога човекът срещу него не казва истината и винаги е подготвен с допълнителни въпроси, без да се гневи на събеседника за измислиците. „Моята работа не е да получа отговора, който искам, а да разбера отговора, който получавам. Ако се ядосам, това би означавало, че съм приел разговора лично. А тогава вече не интервюирам“, разкрива тайната си той.
Наскоро телевизионната звезда избра да прекара част от отпуската си в Полша, привлечен от изгодните полети от София. Вместо да се отдава на кулинарни изкушения или пазаруване, Станков посети смразяващия нацистки лагер Щутхоф, създаден през 1939 г. близо до Гданск. Това е първият лагер извън германските граници преди войната и последният, освободен от съветските войски през май 1945 г. През 1944 г. той се превръща в лагер на смъртта с газови камери и крематориум, където загиват над 65 000 души.
„Знаех какво е Щутхоф още преди да отида. Знаех цифрите, знаех какво е газова камера и крематориум. Само че знанието се оказа най-лесното. После застанах пред купчина с нечии обувки. Влязох в бараките и видях къде са спали. Видях тоалетните, бесилото, пещите. И изведнъж 65 хиляди убити престават да бъдат просто число“, споделя смразяващото преживяване Мон Дьо. През август в района температурата била едва 19 градуса и той дълго размишлявал как болните и зле облечени лагеристи са издържали през зимите. Не му дава мира и въпросът как създателите и управителите на лагера са били хора, точно като жертвите си, и как е възможно да се родят същества, склонни да се превърнат в такива палачи.
Източник: hotarena.net
