В продължение на цели 34 години британски милионер плащал на стотици работници да прокопават тунели под Ливърпул, без никога да разкрие мотивите си. Подземните проходи не водели до конкретна дестинация, някои достигали внушителна дълбочина, а за мащабното строителство не били оставени никакви чертежи или писмени записки. След смъртта на богаташа през 1840 г. лабиринтът бавно потънал в забрава. Почти два века по-късно изследователите стигат до изненадващо предположение – мистериозното начинание може да е било една от най-странните благотворителни инициативи на XIX век, съобщава испанското издание „Хатака“.
Джоузеф Уилямсън е роден през 1769 г. в Йоркшир, но едва 11-годишен пристига в Ливърпул, където започва работа в тютюневата индустрия. С времето той натрупва значително състояние, а през 1803 г. поема управлението на фирмата, в която е стартирал кариерата си. Три години по-късно купува земя в района Едж Хил, на няколко километра от центъра на града. Първоначалният му план бил да издигне жилищни сгради, но скоро проектът придобил съвсем необичайни измерения.
Уилямсън наемал работници, които издълбавали тунели в пясъчниковите скали, изграждали стълбища, арки, подземни камери и огромни сводести зали. Строителните дейности продължили чак до кончината му през 1840 г., без никой да разбере истинската цел на усилията му. Самият милионер имал репутацията на ексцентрик. Носели се легенди за странното му поведение, необичайните му шеги и склонността му да изненадва хората около себе си, макар достоверността на много от тези истории да остава под въпрос.
Мащабите на подземния комплекс са впечатляващи дори според съвременните стандарти. Някои оценки сочат, че мрежата може да обхваща площ до 2,6 квадратни километра, въпреки че реалните ѝ граници все още не са напълно установени. Сред най-забележителните обекти е т.нар. Банкетна зала – сводесто помещение с дължина около 20 метра и височина над 8 метра. Под сегашния под вероятно се крият още няколко метра натрупани отломки. Изследователите са открили тунели, разположени на два или три етажа, както и галерии, достигащи поне 18 метра дълбочина, като според някои доброволци отделни участъци стигат до 27 метра под земята.
Липсата на ясна цел породи множество теории. Някои смятали, че богаташът е изградил тунелите за контрабанда, а други предполагали, че подземният град е бил убежище за края на света. Последната версия често се свързваше със съпругата му Елизабет, която била силно повлияна от проповедници, вярващи в наближаващия апокалипсис. Съществува и по-прагматична теория, според която тунелите са били част от укрепване на изоставени каменоломни, за да се позволи застрояване отгоре. Нито едно от тези обяснения обаче не дава отговор защо строителството продължило десетилетия наред.
През 1989 г. е основано Обществото на Джоузеф Уилямсън, което започва системни проучвания. След десетилетия работа доброволците достигат до хипотеза, която напълно променя представата за милионера. Според тях той вероятно е използвал богатството си, за да осигури препитание на бедните жители на Ливърпул. В началото на XIX век градът е процъфтяващо пристанище, но голяма част от работниците живеят в мизерия. Навлизането на машините и края на Наполеоновите войни оставят хиляди хора без работа. Възможно е Уилямсън да е плащал на тези хора, за да копаят и да усвояват строителни умения, което обяснява защо е финансирал дейности, нямащи икономически смисъл. Открити са дори изкопи, правени само за да бъдат запълнени отново – вероятно за да се поддържа заетостта на работниците.
Днес интересът към подземния комплекс е огромен. След откриването на вход към системата през 1999 г., доброволци прекарват хиляди часове в разчистване на тонове отпадъци, сред които са открити бутилки, керамични съдове, глинени лули и детски играчки от XIX век. Макар благотворителната цел все още да се нуждае от окончателно документално потвърждение, тя остава най-убедителното обяснение за това защо един милионер би посветил 34 години от живота си на копаенето на тунели под града.
Източник: standartnews.com
