Уникалният природен феномен Каменните гъби, разположен в близост до кърджалийското село Бели пласт, изумява посетителите със своите характерни розови пънчета и зеленикави шапки. Това скално образувание, известно сред местните жители като Мантар кая, съчетава в себе си милиони години геоложка история и древни тракийски предания. Пътят до Бели пласт разкрива гледка към множество каменни фигури, които изглеждат сякаш са пренесени от друг свят. Мястото е сред най-впечатляващите природни забележителности в България, където научните факти се преплитат с мистичните легенди за миналото.
Преди десетки милиони години днешните хълмове на Източните Родопи са се намирали на дъното на древно море. Интензивната подводна вулканична дейност е изхвърляла облаци пепел и вулканичен материал, които са се утаявали на дъното, образувайки риолитови туфи. След оттеглянето на водата и издигането на сушата, продължителната ерозия от дъжд, вятър и температурни амплитуди е изваяла скалите. Долният по-мек слой се е стеснил, оформяйки пънчетата, докато по-устойчивият горен слой се е превърнал в шапки на скулптурите, достигащи височина до три метра.
Живописните цветове на Каменните гъби се дължат на специфичния им минерален състав. Пънчетата са обагрени в меко розово благодарение на минерала клиноптилолит, който е разновидност на зеолита. Зеленикавият нюанс на шапките е резултат от наличието на селадонит, докато забележимите на места сини и черни петна са оформени от манганови конкреции.
Феноменът се намира в сърцето на древна Тракия, позициониран стратегически между скалния град Перперикон и светилището Татул. Целият регион е осеян със скални олтари, култови комплекси и ниши. За траките тези планини са били свещено място за връзка с божественото, което обяснява почитта към странните скални фигури още от древността.
Народната памет свързва появата на Мантар кая с трагична история за четирите красиви дъщери на въглищаря Радуил. При превземането на местната крепост от разбойници, девойките били пленени. За да се спасят от робство, те оказали смела съпротива и погубили главатаря, но при последвалото преследване били застигнати. Според преданието, с всяка отсечена глава на девойките на земята се изправяла по една каменна гъба като вечен символ на свободния дух.
Около феномена битува и вярването, че розовият минерал клиноптилолит притежава силни пречистващи свойства, поради което местните го наричат живия камък. Според поверията, водата, престояла върху него, придобива лечебни качества, което мнозина свързват с легендарното родопско дълголетие. Съвременната наука потвърждава способността на зеолитите да абсорбират вещества от средата, доказвайки, че всяка местна легенда носи зрънце истина.
Източник: plovdiv24.bg
