България вероятно е най-тежко боледуващата страна в Европейския съюз, което за съжаление не е новина. Критиките към здравния бюджет се повтарят всяка година, но реална промяна не настъпва, а недоволството на пациенти и медици остава същото, въпреки че средствата в сектора нарастват. Остава впечатлението, че парите изтичат в чужди джобове чрез черни каси, а страната продължава да страда от недалновидността на властта, алчността и страха от провеждането на необходими, макар и болезнени реформи. Диагнозата е ясна, но се задава въпросът защо лекарството се бави.
Здравеопазването е фундаментален елемент на националната сигурност, но според бившия министър на икономиката Корнелия Нинова, то се е превърнало в „яма“, в която потъват 5 милиарда евро в корумпирана среда. Тя обвини „Прогресивна България“, че вместо да разруши стария модел на кражби, го надгражда, като насочва повече средства към по-малко население или увеличава разходите за лекарства с 10%. В контекста на общото поскъпване на лекарствата и болничните консумативи, Нинова подчерта, че частните болници ще могат да се договарят директно, без да преминават през търгове, за разлика от държавните и общинските заведения.
Този механизъм, според нея, води до огромни разлики в цените на едни и същи лекарства между различните болници, което източва здравната каса и узаконява корупцията. Нинова остро критикува и порочния модел на клиничните пътеки, посочвайки абсурди като случаи на хора, чиито данни показват десетки болнични пребивания, без те да са били осведомени. Тя подчерта, че при по-висок бюджет заплатите на лекари, сестри, санитари и млади специалисти в отдалечените райони са замразени, докато директорите на губещи болници продължават да получават заплати от 40 000 евро нагоре, обвинявайки Радев и „Прогресивна България“ за това.
Съвременната медицина е изключително скъпа и не позволява компромиси с качеството, но българската система изглежда изтощена. Експерти от години твърдят, че финансирането чрез клинични пътеки е неадекватно за съвременните стандарти, а средствата за нова апаратура често изчезват по мистериозен начин. Критиките към Бюджета за 2026 г. на Националната здравноосигурителна каса, приет на първо четене, се фокусират върху липсата на структурни реформи и гаранции за качество. Въпреки рекордния бюджет от над 5,2 милиарда евро (увеличение с 8,5% спрямо 2025 г.), опозицията, лекарите и пациентските организации изразяват сериозно недоволство, докато властта твърди, че няма време за реформи.
Основните забележки са насочени към обвързването на заплатите с пътеките, като се настоява за централизирани търгове през Министерството на здравеопазването и въвеждане на пределни цени за лекарствата. Бюджетът не предлага реални решения за задържане на младите кадри и липсата на медицински сестри. Омбудсманът и работодателските организации също отбелязват, че ръстът на средствата не е придружен от визия за подобряване на качеството. Парите продължават да се насочват към болнична помощ и лекарства, вместо към профилактика и превенция, което кара бизнеса да настоява за по-строг контрол върху ефективността на разходите.
Синдикатите, включително КТ „Подкрепа“, са още по-критични, твърдейки, че моделът „пациентът следва парите“ не води до по-добро лечение, а само до източване на средства. В този контекст народният представител Александър Симидчиев от ДБ представи философски анализ, използвайки гръцката дума amathia (αμαθία). Той обясни, че това не е обикновено невежество, а състояние на хората с власт, които избират удобната сигурност на собствената си правота, вместо да слушат факти и данни. Според него Сократ е смятал amathia за корен на злото, защото убедеността, че знаеш достатъчно, затваря вратата пред решенията, които засягат целия народ.
Симидчиев предупреди, че първите месеци на власт са най-опасни, защото легитимността често се превръща в глухота, а опозицията и гражданите се възприемат като шум или политическо заиграване. Той призова мнозинството да осъзнае, че неговата роля е да слуша повече, а не по-малко, тъй като всеки закон, приет без дебат, е стъпка към amathia. В заключение той цитира Смирненски в „Приказка за стълбата“, за да илюстрира как политиците, влизайки във властта, бързо забравят произхода си и започват да гледат на народа с поглед на „принцове“, докато поредният протест не ги събуди от този сън. Дотогава България продължава да боледува от власт на власт.
Източник: dnesplus.bg
