Архитектурният резерват Жребичко, сгушен по северните склонове на Родопите над Брацигово, пренася своите посетители в друга епоха чрез съхранения си възрожденски дух и автентична старинна архитектура. Мястото, където асфалтът свършва, за да отстъпи пред калдъръма, предлага панорамни гледки към Тракийската низина и мистични скални комплекси с древна история.
Разходката из Жребичко предлага истинско пътуване назад във времето по тесни улички, където почти всяка втора къща е старинна и се отличава с високи каменни комини и покриви, натежали от сиви тикли. По дуварите и фасадите все още ясно се виждат старите строителни технологии на градеж с плет и кал. Повечето от улиците в селището са покрити с павета или калдъръм, което засилва усещането за отминали времена сред тишина и аромат на мащерка.
Селото е известно сред пътешествениците като „балконът на Родопите“, тъй като от неговите покрайнини се открива обширна панорама към цялата Тракийска низина, а в ясни дни погледът достига чак до очертанията на Стара планина. В околностите се намират Беньовите скали, от които се разкрива величествена гледка към язовир Кричим, долината на река Въча и Перелишкия дял на Родопите. Районът е изключително подходящ за леки преходи сред природата.
Историческите документи споменават селището още през XV век, когато то се е намирало на различно от сегашното си място. Местна легенда разказва, че по време на тежка зима хората изгубили едно жребче, което успели да открият едва след затоплянето на времето точно на хребета, където днес се издига селото. Стопаните приели това за знак, че земята е благословена, основали ново селище и го нарекли Жребичко. Преданието напомня за древните траки, които били прочути коневъди и вероятно са обитавали района, където се предполага, че е съществувало и тракийско светилище на Дионис. Друга история пък свързва името с прокудени търновци, които след дълго скитане намерили своя нов дом на този хребет.
В центъра на селото е разположена една от най-забележителните чешми в района, върху която е изобразен жребец. Тя е построена около 1900 година като обикновено каменно корито с чучур, а по-късно е обновена и облицована с камък, като тогава е поставена и плочата с животното. Върху нея е изписана годината 1938, която отбелязва набора на местните жители, участвали с труд или средства в нейното обновяване. Това е най-високо разположената чешма в селото, като в Жребичко има още няколко подобни обекта, изградени от различни набори.
Въпреки че старата църква „Св. Богородица“ понякога остава затворена за посетители, малко след селото се намира параклисът „Св. Илия“, издигнат през 1886 година. Над тази местност, която мнозина определят като втора „Кръстова гора“, се извисява 12-метров метален кръст, виждащ се от голямо разстояние. Пътеката до параклиса преминава по билото на планината сред билки и птичи песни. Днес Жребичко е едно от опустяващите български села, но въпреки малкия брой жители, то продължава да съхранява своите предания и неподправена красота.
Източник: plovdiv24.bg
