Съществува една специална нощ през септември, за която нашите предци са вярвали, че притежава свръхестествена сила. Тя настъпва утре вечер, на 13 септември. Това е нощта срещу Кръстовден и според едно от най-мощните народни поверия, в този момент Господ слиза на земята, за да изпълни искрените човешки молитви и желания.
Поради тази причина в миналото хората не са бързали да се отдадат на сън. Те оставали будни, отправяли горещи молитви и концентрирали мислите си върху онова съкровено желание, което носели дълбоко в сърцата си. Вярвало се е, че именно в нощта между 13 и 14 септември молбите достигат до Бога и биват чути.
В навечерието на празника множество хора от всички краища на страната се събират на Кръстова гора, където прекарват нощта под открито небе. Някои търсят изцеление, други се молят за рожба, любов или разрешаване на тежки житейски проблеми, а трети просто изразяват своята благодарност за вече получените блага. Мястото е пропито с мистика поради стара легенда, според която там е вградена частица от Христовия кръст, а разказите за чудеса и оздравявания се предават от поколение на поколение.
На следващата сутрин, 14 септември, настъпва самият Кръстовден. Православната църква чества Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен, което го прави един от най-значимите християнски празници. Денят е свързан и със строг пост, като традицията повелява на трапезата да не присъстват червени храни като домати, червен пипер, репички или червени ябълки. Вместо тях се приготвят обреден хляб, печена тиква, грозде и други постни ястия.
Гроздето заема централно място в празника. В много райони около Кръстовден започвал гроздоберът, поради което денят е наричан още Гроздоберник. Първите откъснати плодове се занасяли в храма за освещаване, след което се раздавали за здраве и богата реколта. Старите българи са възприемали Кръстовден като границата между лятото и есента, когато слънцето започва своя обратен път, вечерите стават хладни, а природата се подготвя за зимата – времето, когато денят и нощта се „кръстосват“.
Интересен факт е, че името на празника е породило вярвания, свързани с човешката анатомия. В миналото на този ден се отдавала почит на народните лечители, които помагали при изкълчвания или болки в кръста. Съществувало е поверие, че спазването на строгия пост в този ден предпазва от подобни страдания. На 14 септември своя имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо и Ставри.
Източник: zajenata.bg
