Хирург е осъден да заплати обезщетение в размер на 300 000 лв. на пациент, който остава парализиран след гръбначна операция. Любопитното в случая е, че съдът не установява грешка по време на самата интервенция, а налага санкцията заради пропуски при получаването на информирано съгласие. Според магистратите, ако пациентът не е бил напълно запознат с всички потенциални рискове, то настъпването на нежелани последици остава за сметка на лекаря.
Това е ключовият извод от решението на Софийския апелативен съд, взето миналата седмица. Съдебният състав, включващ Ася Събева, Елена Тахчиева и Кристина Филипова, потвърждава решението на първата инстанция, като изрично отхвърля иска за допусната медицинска грешка при операцията. Пациентът К. А. е опериран през 2016 г., когато е бил на 17 години, като му са поставени импланти. Веднага след събуждането си от упойка той се оказва напълно парализиран от кръста надолу.
Последвалите изследвания доказват, че парализата е резултат от медицински риск, известен като спинален инсулт. Съдебно-медицинските експертизи са категорични, че техническа грешка от страна на хирурга няма. Вероятната причина за трагичния изход е комбинация от фактори, включително позицията на тялото, значителна кръвозагуба и продължителността на операцията. Експертите отхвърлят възможността парализата да е предизвикана от самото поставяне на винтовете.
Въпреки липсата на професионална грешка, д-р Л. С. носи отговорност заради нарушения в процеса на информирано съгласие. Тъй като пациентът е бил непълнолетен, законът изисква писмено съгласие както от него, така и от родител. Документите за анестезията са подписани единствено от майката, докато подписът на самия пациент липсва. Предишно съгласие, подписано от момчето месец по-рано, е било за отложена операция и се счита за невалидно в настоящия контекст.
Съдът подчертава, че общите формулировки за възможни „съдово-нервни увреди“ не са достатъчни. Стандартите изискват писмена оценка на оперативния риск, изготвена от лекуващия лекар след обсъждане с лекарски колегиум. Тъй като такива данни липсват, съдът приема, че рискът не е преминал върху пациента. Ако са били информирани правилно, момчето и майка му биха могли да се откажат от процедурата. Д-р Л. С. е осъден да плати 300 000 лв. плюс лихвите от 2016 г. насам, които към момента възлизат на над 320 000 лв.
Адвокат Мария Шаркова, чиято кантора представлява пациента, подчертава, че случаят е поредното доказателство за критичното значение на информираното съгласие. Тя обяснява, че информацията трябва да бъде специфична за състоянието на пациента, а не обща. Дългият съдебен процес, продължил от 2017 г. до днес, се дължи главно на сериозните затруднения при намирането на вещи лица за изготвяне на експертизи, което е довело и до натрупването на огромната лихва.
Източник: dnesplus.bg
