Навсякъде чуваме предупреждения за здравето на сърцето – в лекарските кабинети, в новините, в истории за известни личности и в статистиките, които всяка година напомнят, че сърдечносъдовите заболявания остават водеща причина за смърт.
Рискът става още по-осезаем, ако човек има друго заболяване, което натоварва сърцето, или ако близък роднина е преживял инфаркт или инсулт. Именно затова профилактиката е толкова важна.
Когато става дума за намаляване на риска от сърдечносъдови заболявания, лекарите често обръщат внимание на конкретни числа. Част от тях са свързани с начина на живот – например колко наситени мазнини приемаме, колко се движим и дали достигаме препоръчителните нива на физическа активност.
Други показатели обаче могат да се проверят само чрез лекарски преглед и лабораторни изследвания. Макар за много хора това да е неприятно или стресиращо, кардиолозите подчертават, че редовните кръвни изследвания могат да дадат ценна информация за състоянието на сърцето и кръвоносните съдове.
„Редовните кръвни изследвания са важни, ако имате известен сърдечносъдов проблем или приемате лекарства за холестерол“, казва кардиологът д-р Брадли Сървър. По думите му тези изследвания могат да помогнат и на хора без установено заболяване да направят навременни промени в начина си на живот. Когато преглежда резултатите на пациент, д-р Сървър първо обръща внимание на два показателя – LDL холестерола и триглицеридите.
Според кардиолога холестеролът е един от значимите рискови фактори за развитие на коронарна болест на сърцето, върху който може да се влияе. „Холестеролът е значим променим рисков фактор за развитие на коронарна болест на сърцето. Разбирането на нивата на холестерола позволява оценка на индивидуалния риск и улеснява ранната намеса, която потенциално може да предотврати или смекчи бъдещи усложнения“, обяснява той. Коронарната болест на сърцето се развива, когато в артериите, които снабдяват сърцето с кръв, се натрупва плака. Тази плака може да стесни или запуши съдовете и така да наруши нормалния кръвоток към сърдечния мускул.
LDL холестеролът често се нарича „лош“ холестерол. Това е показателят, който най-често се обсъжда, когато говорим за риск от инфаркт, инсулт и атеросклероза. „LDL, или липопротеин с ниска плътност, обикновено се нарича лош холестерол“, обяснява д-р Сървър. Той допълва, че LDL холестеролът може да се натрупва във вътрешния слой на артериите. С времето тези отлагания се уплътняват и могат да се покрият с калций. Този процес се нарича атеросклероза.
Целевото ниво на LDL холестерола зависи от индивидуалния риск от сърдечносъдови заболявания. Според д-р Сървър ориентировъчните цели са: под 130 mg/dl за хора от общата популация с нисък риск; под 100 mg/dl за пациенти със среден риск; под 70 mg/dl за пациенти с висок риск; под 55 mg/dl за пациенти с много висок риск. „Много висок риск се определя при наличие на известна коронарна болест на сърцето и диабет, бъбречно заболяване или активна история на тютюнопушене“, казва лекарят.
Вторият показател, на който кардиологът обръща внимание, са триглицеридите. „Триглицеридите са мазнини в кръвта, които ни казват повече за вашето хранене през последните 24 часа“, обяснява д-р Сървър. Те са по-променливи от холестерола и могат бързо да се повлияят от това какво сме яли. Според кардиолога е добре триглицеридите да се поддържат под 150 mg/dl. Освен LDL и триглицеридите, лекарят насърчава пациентите да следят и HDL холестерола, известен като „добър“ холестерол, чиито нива при мъжете трябва да са над 40 mg/dl, а при жените – над 50 mg/dl.
Д-р Сървър дава няколко основни препоръки за подобрение: повече физическа активност, намаляване на наситените мазнини в менюто и прием на повече фибри. Най-важното е LDL холестеролът и триглицеридите да не се разглеждат изолирано, а заедно с други фактори като възраст и кръвно налягане. Затова най-добрият подход е редовно да правите профилактични изследвания и да обсъждате резултатите с лекар.
Източник: zajenata.bg
