Местността „Кръстова гора“ се намира в Родопите. Една легенда гласи, че някъде там се намира скрита частица от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос!
Но един истински 66 килограмов метален кръст е бил действително поставен на връх Кръстов, изготвен със средства, поделени от благодарните Цар Борис III и подполковник Величков за това, че болните от епилепсия княгиня Евдокия и сина на подполковника са били чудотворно изцелени, след като прекарали – по поръка на Учителя Петър Дънов – един месец в Кръстовата гора!
В разказа си Дънов твърдял, че името Кръстова гора идва от това, че на всяко дърво имало поставен кръст – символ на големите страдания, през които са минали българите под турско робство. Тази местност е свързана с историята на България и там в бъдеще ще се подпише договорът за „Европа без граници”, казвал Дънов.
Бай Данчо открил мястото.
Той имал развити сетива и виждал повече от обикновен човек, разбра ТРГ. Бог му казал да вземе и да пусне два бели гълъба и където кацне първият гълъб, там да сложат един голям железен кръст, а където кацне вторият гълъб, там да се построи църква „Света Троица” и олтар.
По това време в София се разболяла тежко сестрата на царя – княгиня Евдокия. Царят пратил да питат Учителя Дънов как да се излекува княгинята. Учителя казал: „Със самолет да я закарат на Кръстова гора, там да преседи един месец и ще оздравее от епилепсията, която има”. Военният, който трябвало да я заведе, казал на Борис, че и неговият син страда от същата болест. Царят наредил да закарат и него на върха.
Княгинята и момчето оздравели. Тогава Дънов казал, че за благодарност двамата трябва да направят кръст, тежък 66 кг, от бронз и мед, и да го занесат и сложат на определеното място за него.
Според Дънов, там преди това е имало манастир с 300 монаси, които са се молили и борили за освобождението на българския народ и затова са били безмилостно изклани от турците!
Затова народът е поставил на всяко дърво кръст в памет на мъченически избитите монаси и оттам е дошло и името на местността – Кръстова гора. Знаменателно е, че при освещаването на железния кръст, в края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов; хората го последвали докато то кацнало на една скала, от която впоследствие бликнала лековита вода.
Историята с железния кръст завършва зловещо – в началото на т.нар. „преход към демокрация“ той е бил откраднат, но двама от похитителите умират при загадъчни обстоятелства и третият връща кръста на свещениците с разкаяние и надежда, че Господ Бог няма да разпростре проклятието си и върху неговите деца!
Кръстът е откраднат в края на 80-те, началото на 90-те години на миналия век. Рязан е на две места. 7 месеца го нямало, след което свещениците го намерили с бележка. „Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили този позор да не се прехвърли по децата ми”, пишело на листа.
Източник: ПИК
