Световната икономика е изправена пред рядко съчетание от рискове – трайно високи цени на енергията, рекорден публичен дълг и огромен инвестиционен бум около изкуствения интелект, който може едновременно да стимулира растежа и да създаде нов финансов шок. Това предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева преди годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок. Според нея светът е притиснат между негативния енергиен шок от конфликта в Близкия изток и силния ръст на търсенето, свързан с изкуствения интелект. Комбинацията вече поддържа инфлацията висока и натоварва бюджетите и финансовите пазари.
Георгиева предупреди, че дори войната в Персийския залив да приключи скоро, последиците върху енергийните пазари няма да изчезнат веднага. Петролът остава около 100 долара за барел, а проблемите с рафиниращия капацитет добавят още около 100 долара марж при ключови продукти, включително дизела. Допълнителен риск идва от зимния отоплителен сезон. Търсенето на природен газ ще нараства, докато доставките остават ограничени заради несигурността около втечнения природен газ и преминаването през Ормузкия проток. По думите й пазарните фючърси сочат високи цени на суровия петрол и през 2027 г.
Новата прогноза на МВФ за световния растеж ще бъде представена следващата седмица. Тя обаче предупреди, че най-тежките понижения ще бъдат за икономиките, пряко засегнати от война. Сред тях е Украйна заради големите поражения върху гражданската и икономическата инфраструктура, както и държавите от Персийския залив, засегнати от ирански удари и рязко свиване на енергийния износ. Георгиева подчерта, че последиците са крайно неравномерни – докато едни държави печелят от бума на изкуствения интелект, други почти изцяло остават извън него.
По-високите цени на енергията вече тласкат нагоре инфлацията, лихвените проценти и доходността по държавните облигации. Според Георгиева светът вече пет години и половина живее с инфлация над желаните нива. Натискът идва едновременно от скъпата енергия и храни, митата, по-високите разходи за отбрана, обслужването на дълга и огромните инвестиции в изкуствен интелект. Затова според нея за редица държави може да е настъпил моментът за благоразумна „ястребска“ парична политика – тоест за запазване или повишаване на лихвите.
Другата голяма тревога е държавният дълг. МВФ прогнозира, че световният публичен дълг е на най-високото си равнище от Втората световна война и може да надхвърли 100% от глобалния БВП преди 2030 г. Георгиева посочи развитите икономики, начело със Съединените щати, като най-сериозните нарушители по отношение на дълговата тежест. Тя настоява за надеждни средносрочни планове за ограничаване на дефицитите и стабилизиране на публичните финанси.
Кристалина Георгиева отдели специално внимание на инвестиционния бум около изкуствения интелект. По оценки на МВФ инвестициите в AI като дял от БВП може да надминат историческите капиталови вълни, свързани с железниците и телекомуникационната инфраструктура. Проблемът е, че ако очакванията не бъдат оправдани, разочарованието на инвеститорите може да се превърне в „широкомащабен шок“ за финансовите пазари. Освен това тя настоя за регулаторни предпазни механизми, тъй като рисковете включват сериозно отражение върху пазара на труда, киберсигурността и финансовата стабилност.
Източник: standartnews.com
