Хиляди деца в страната ни продължават да очакват своите осиновители, след като поради различни обстоятелства са останали без родителска грижа или не могат да бъдат отглеждани в биологичните си семейства.
Въпреки че 135 от общо 137 специализирани институции за деца вече са закрити, процесът на деинституционализация не гарантира, че всички малчугани са получили шанса да израснат в семейна среда. Председателят на Българската асоциация „Осиновени и осиновители“ Величка Дошева коментира пред Нова нюз, че ефективността на реформата е спорна, тъй като децата често просто се преместват от един тип институция в друг, без да намерят истинско семейство.
Според експерта израстването в семейна среда е от критично значение, а отделянето от нея неизбежно води до сериозни травми. Процесът на осиновяване е емоционално предизвикателство и за двете страни. Дошева подчертава, че шокът е по-тежък за детето, тъй като неговата психика все още не е напълно развита, но отбелязва, че в България вече съществуват достатъчно социални услуги, които могат да помогнат за адаптацията.
Положителна промяна в законодателството е удължаването на срока за следосиновително наблюдение. Това дава възможност на родителите да разчитат на подкрепа отделите за закрила на детето или други специализирани служби. Често обаче процесът се забавя заради твърде специфичните изисквания на кандидатите, като например предпочитания за определен произход, цвят на кожата или възраст до 6 месеца, които са на практика неизпълними.
Дошева допълва, че много семейства отказват предложенията на регионалните съвети по осиновяване, защото децата не отговарят на предварително поставените им критерии. Тя акцентира върху отговорността на отделите за закрила на детето, които въпреки голямата си натовареност, трябва да проследяват съдбата на всяко дете без родители. Според нея спадът в осиновяванията се дължи не на липса на желаещи родители, а на по-прецизния подбор в системата.
Източник: dnesplus.bg
