С голямо безпокойство българският бизнес навлиза в студения сезон. Технически, климатични и геополитически фактори доведоха до рязък скок в цените на електроенергията и природния газ, което принуждава големи промишлени предприятия да ограничават дейността си или дори напълно да преустановяват работа.
Компаниите разчитат на спешна реакция от страна на държавата и адекватни компенсации, за да оцелеят. Тази ситуация засяга пряко хиляди семейства и поставя под риск съществена част от българския износ.
Днес единствено в Румъния и Унгария електроенергията е по-скъпа в рамките на ЕС, макар и с малка разлика. В същото време в Италия, Испания и Гърция средната цена е около 240 евро за мегаватчас, докато в скандинавските страни тя е двойно по-ниска или дори по-малко.
Факторите за това са няколко. На първо място е спирането за профилактика и презареждане на Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“, който няма да работи до края на ноември. Освен това Пети блок е с намалена мощност до 938 MW заради ниските нива на река Дунав.
Последното е и причина Румъния все още да е без работеща атомна електроцентрала. Това повишава нуждите на северната ни съседка от внос и натоварва и без това недостатъчния капацитет на трансграничната енергийна инфраструктура в региона. От данните на Електроенергийния системен оператор се вижда, че у нас през целия ден влиза ток от Гърция и Турция, а през немалка част от времето – и от Сърбия.
Последните дни са студени и мрачни, което намалява с около две трети производството на електроенергия от соларните централи в пиковите часове в сравнение с лятото. „Когато видите, че ценовите нива ви изяждат печалбата за месеца плюс печалбата за годината, какво правите? Ограничавате щетите и чакате по-добри цени“, коментира председателят на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов.
По думите му вече може да се говори за предприятия от тежката индустрия, които са спрели работа заради високите цени на тока и газа. На въпрос дали предстоят фалити, Стаменов отговаря: „Това стои на дневен ред пред всяко предприятие. Има ред – първо намалявате или прекратявате инвестициите, после ограничавате щетите. Ако вие днес платите тока за утре на цена колкото са месечните заплати за целия завод, няма как да издържите дълго. А това са предприятия на 40, 50, 60 години“.
Става въпрос за заводи, които изнасят продукция за милиони евро и осигуряват прехрана на хиляди служители, но също така и за всички останали фирми, за които електроенергията е значимо разходно перо. Това означава, че ефектът върху икономиката и цените на стоките и услугите може да бъде изключително сериозен. На въпрос какви са вариантите да се избегне подобен развой, председателят на БФИЕК отговаря: „В момента единственият отговор е компенсации от всички възможни източници, за да преодолеем този срив, който неизбежно ще видим“.
Източник: standartnews.com
