Гърция въвежда по-строг електронен контрол върху млякото и месото – от самото производство и преработка до крайния продукт в търговската мрежа. Основната цел е да се проследи произходът на храните и да се предотвратят практики, при които продукти с вносни суровини се представят като чисто гръцки. Темата вече е обсъдена с Независимата служба за публични приходи на Гърция (AADE), съобщава Agronews.
Първоначално вниманието е насочено към нетрайните продукти, като специален акцент е поставен върху фактурирането на мляко на прах. В основата на новия модел ще бъдат електронната товарителница и системата „Артемис 2“. Идеята е да се създаде непрекъсната електронна следа за движението на продукцията – от фермата, през преработвателното предприятие, до готовия продукт.
Чрез електронните документи ще бъде възможно да се сравнява количеството мляко, постъпило за преработка, с количеството готова продукция, която излиза на пазара. Предвижда се всеки продукт, напускащ преработвателното предприятие, да получава електронен баркод, а информацията да се въвежда в централизирана база данни. Така ще може лесно да се провери дали произведените количества съответстват на използваната суровина.
„Ще се сравнява колко кода е издала преработвателната единица спрямо количеството гръцко мляко, което е внесла“, посочва Христос Цопанос. Целта е гръцкото мляко да бъде ясно обозначавано като такова, докато при вносната продукция задължително да се посочва обозначението „ЕС“.
Подобна система се обсъжда и за месото, поради значителния дял на вносната продукция на гръцкия пазар. Според представените данни, около 85% от месото, което се консумира в Гърция, е вносно. Именно затова проследяването на произхода се очаква да бъде ключова част от новия контролен механизъм. Мерките трябва да позволят по-лесно установяване дали продуктите в магазините и ресторантите, маркирани като гръцки, действително са произведени от местна суровина.
AADE е определила 40-дневен срок за окончателното оформяне на формуляра, в който ще се декларират необходимите данни, като се цели документът да бъде готов до Коледа. Засилването на контрола идва на фона на спад в производството на овче мляко. За първите седем месеца на годината са произведени около 540 000 тона, спрямо 580 000 тона за същия период на предходната година.
По-малкото предлагане вече се отразява върху цените. По данни на Цопанос изкупната цена на овчето мляко е достигнала около 1,90 евро за килограм. Това оказва пряко влияние и върху производството на фета, за която млякото е основен разход. При запазване на сегашните цени на суровината, цената на сиренето може да достигне 15–16 евро за килограм на едро, спрямо настоящите 12–13 евро. По-високите цени вече променят и потреблението, като част от клиентите се насочват към по-евтини бели сирена.
Възстановяването на стадата няма да стане бързо. То може да се осъществи чрез задържане на повече агнета или чрез внос на животни, като при това трябва да се вземат предвид породите и характеристиките на млякото, необходимо за производството на фета. Друг проблем са заболяванията по животните. Цопанос подчертава, че определени решения за ваксинация биха могли да повлияят върху статута на фетата, което прави превенцията и наблюдението още по-важни. Очакванията са гръцката хранителна индустрия да навлезе в нов етап след 2029 г., когато се очаква да бъдат завършени голяма част от настоящите инвестиции в сектора.
Източник: standartnews.com
