Крум Зарков се обърна с отворено писмо към социалистите и предложи проект за „Манифест на левите сили“, озаглавен „Социализмът на нашия век“. Той призова за мащабна дискусия за бъдещето на организираното социалистическо движение в България и за неговата крайна цел – преодоляването на капитализма. По думите му документът не е окончателна програма, а рамка за разговор и обща идейна основа на БСП и левите сили през следващите години.
Зарков заявява, че не търси просто подкрепа, а съавтори сред членовете на партията и всички, които споделят социалистическите идеи. В проекта капитализмът е определен като система, която задълбочава неравенствата, обезценява труда, руши демокрацията и концентрира богатството и властта в ръцете на малцина. Като алтернатива се предлага общество, основано на свобода, равенство, солидарност, мир и демократичен контрол върху икономиката.
Манифестът защитава достоен труд, достъпни здравеопазване, образование и жилища, както и ограничаване на властта на капитала. В него се отхвърлят милитаризацията, империализмът, пазарният фундаментализъм и идеята, че „зеленият капитализъм“ може да реши климатичната криза. Зарков предлага в обсъждането да се включат партийни организации, леви движения, синдикалисти, общественици и трудови хора от цялата страна.
Целта е в края на годината или в началото на следващата БСП да приеме ясен идеен курс и нов устав, който да превърне партията в действащ инструмент за реализацията на тези цели. Социализмът според автора има почва у нас, базирайки се на идеите за свобода, равенство и солидарност, което прави преодоляването на капиталистическата система остро необходимо.
В епохата на Четвъртата индустриална революция изкуственият интелект и новите технологии променят начина на производство и потребление. Вместо да освободят хората, те се превръщат в източник на огромни богатства за шепа мултимилиардери, докато обществото страда от социален и хуманитарен регрес и обезценяване на труда.
България е представена като страната с най-дълбоките социални неравенства в Европейския съюз, където малцината притежават всичко, а милиони живеят в бедност. Зарков подчертава, че успехът често зависи от връзките, а не от усилията, и призовава всички леви хора да изградят ново движение, което да предложи алтернативен път за страната, далеч от деградацията и отчуждението.
Визията е за общество, в което хората живеят достойно от своя труд, без враждуващи групи и дискриминация. Целта е изграждането на демократична, правова и социална държава, която да отхвърли олигархичната „демократура“. Докато капитализмът руши правния ред, предизвиква войни и климатична криза, социализмът се стреми към мир, спасение на планетата и истинска демокрация.
Подчертава се, че разточителното благоденствие на елитите е резултат от потисничеството на мнозинството. Необходима е нова икономическа база, която да подобри живота на работниците в всички сектори – от промишлеността и селското стопанство до IT сектора и здравеопазването, като се признават и домашните грижи като труд.
През 2026 г. за първи път богатството на един човек надхвърли трилион долара, което бележи нов етап на глобалния капитализъм. Технокапитализмът, задвижван от AI и комерсиализацията на космоса, продължава да експлоатира човешкия труд и природните ресурси. В България този процес се проявява чрез рентиерски контрол върху финансовите потоци и енергетиката.
Авторът твърди, че докато не се промени организацията на преразпределението и достъпа до публични блага, политическата сцена ще предлага фалшиви „спасители“. Затова е жизненоважно работниците да създадат собствени организации и съюзи, независими от властта на капитала, за да се противопоставят на статуквото.
Класовият произход все още определя образованието и здравеопазването, превръщайки правата в привилегии. Политиките на приватизация и плосък данък са прехвърлили богатството към малцината, докато общественото недоволство е насочвано към най-уязвимите групи. Срещу политиката на омразата се предлага политика на справедливост и освобождение.
Борбата е за образование, което развива потенциала, за здравеопазване над печалбата и за достъпни жилища. България е описана като „трудова колония“, която изнася евтин труд, докато поколенията емигрират. Солидарността е единственият отговор на разделението и експлоатацията.
Парадоксът на съвременността е, че произвеждаме повече, но имаме по-малко време за себе си, което води до „Поколение стрес“. Икономиката трябва да служи на човека, а не обратното. Социализмът предлага технологичният напредък да освободи време за живот, култура и отдих за всички, а не само за елита.
Разбира се, демокрацията и капитализмът вече не могат да съществуват заедно без противоречия. Либералната теория разделя икономиката от политиката, оставяйки решенията за производство и разпределение в ръцете на собствениците на капитал. Изборът е между властта на народа и всевластието на капитала.
В международния план международното право е потъпкано, а империализмът, коренящ се в капитализма, предизвиква войни за ресурси и печалби. Геноцидът в Газа е посочен като символ на лицемерието на политическите елити в „цивилизования свят“, докато хуманитарните граждански флотилии до…
Източник: dnesplus.bg
