Ноември 2026 г. започва с повишена геомагнитна активност. Още в първите часове на месеца магнитното поле на Земята може да бъде смутено от потоци слънчев вятър, а през следващите седмици се очертават още няколко периода с по-активна космическа обстановка. Най-внимателно ще се следят датите 1, 9, 17 и 18 ноември.
Това показва 27-дневната прогноза на американския Център за прогнозиране на космическото време (NOAA SWPC), публикувана на 26 октомври. Според нея геомагнитната активност ще остане предимно спокойна, но на няколко пъти може да се засили заради повтарящи се потоци високоскоростен слънчев вятър. Важно е да се направи разлика между повишена геомагнитна активност и истинска магнитна буря. Прогнозата посочва вероятни активни периоди, но не означава, че на всяка от тези дати непременно ще има буря. Освен това краткосрочните прогнози могат да променят очакванията с наближаването на съответния ден.
Най-същественото геомагнитно смущение в началото на периода се очаква още на 31 октомври. NOAA прогнозира вероятност за слаба магнитна буря от категория G1. В краткосрочната прогноза, издадена на 30 октомври, подобни условия са посочени и за 1 ноември, когато България ще гласува на балотаж за президент на страната.
След това американските специалисти очакват по-активна геомагнитна обстановка на 9 ноември. Ново засилване е възможно на 17 и 18 ноември. За тези дати обаче дългосрочната прогноза не посочва категорично магнитни бури от клас G1, а периоди с повишена активност. За останалата част от прогнозния период – до 21 ноември – се очакват предимно спокойни или слабо смутени условия. Засега няма надеждна прогноза за последната седмица на месеца.
Причината за очакваната активност са короналните дупки на Слънцето. Това са области в слънчевата атмосфера, от които изтичат потоци слънчев вятър със значително по-висока скорост от обичайната. Когато тези потоци достигнат Земята и взаимодействат с нейната магнитосфера, могат да предизвикат геомагнитни смущения. Особеното е, че за подобни събития не е необходимо да има мощно слънчево изригване. Понякога именно продължителното въздействие на високоскоростния слънчев вятър е достатъчно, за да се стигне до слаба магнитна буря.
През ноември слънчевата активност се очаква да бъде предимно ниска, но NOAA допуска възможност за изригвания от клас M. Това са средно силни изригвания, които могат да причинят краткотрайни смущения в радиокомуникациите, особено когато са насочени към Земята. Не всяко изригване обаче води до магнитна буря. За по-сериозно въздействие често е необходимо да бъде изхвърлен огромен облак от намагнетизирана плазма, известен като коронално изхвърляне на маса.
Геомагнитната активност се измерва чрез планетарния индекс Kp. Той се движи по скала от 0 до 9, като стойностите под 5 не се класифицират като магнитна буря по системата на NOAA. При Kp 5 започва категория G1 – слаба магнитна буря. Следват G2 при Kp 6, G3 при Kp 7, G4 при Kp 8 и G5 при Kp 9. Дори слабите бури могат да предизвикат измерими промени в магнитното поле. При по-силни събития е възможно да бъдат засегнати сателитните системи, GPS навигацията, радиовръзките и електропреносната инфраструктура.
В България северното сияние остава рядко явление. За да може да се наблюдава от нашите ширини, обикновено е необходима значително по-силна геомагнитна активност от слабите смущения, които се очертават в началото на ноември. Относно влиянието върху здравето, главоболието, умората и безсънието често се свързват с магнитните бури, но научните доказателства остават ограничени и противоречиви.
За хората на земната повърхност обичайните геомагнитни смущения не представляват същия радиационен риск, какъвто може да възникне за астронавтите. Затова прогнозите трябва да се следят преди всичко като информация за космическото време и възможните технологични смущения. Най-точна представа за обстановката ще дават актуализациите на NOAA през самия месец.
Източник: standartnews.com
