Данните на Евростат разкриват една сурова реалност: новите и енергийно ефективни домове носят не само комфорт, но и значително по-ниски разходи, както и по-малък риск от просрочени задължения. Старите жилищни сгради, с техните напукани фасади и остаряла дограма, през които зимата прониква безпрепятствено, не са просто естетически проблем. За милиони българи те са източник на огромни сметки, студени стаи и постоянен страх за оцеляването на семейния бюджет до края на месеца.
България все още разчита на огромен жилищен фонд, изграден преди десетилетия. Много от тези блокове и къщи страдат от тънки стени, компрометирани покриви и отоплителни системи, които консумират огромни количества енергия, без да осигуряват адекватно затопляне. Това създава енергийна уязвимост – проблемът не е само в цената на ресурсите, а в това, че голяма част от произведената топлина буквално излита през стените и прозорците. За много собственици ремонтът на покрива или поставянето на изолация остават непосилни финансови предизвикателства.
Европейската статистика показва притеснително забавяне в темповете на обновяване. През 2025 г. едва 23,9% от жителите на Европейския съюз са живели в домове с подобрена енергийна ефективност през последните пет години, докато две години по-рано този процент е бил 25,8%. Разликите между отделните държави са драстични – докато в Нидерландия над 60% от населението живее в обновени жилища, в страни като Италия, Малта и Гърция тези нива са критично ниски. Това доказва, че без целенасочени програми и улеснен достъп до финансиране, промяната е невъзможна.
Един от най-тревожните факти е, че хората, които имат най-голяма нужда от енергийна ефективност, най-рядко достигат до нея. През 2025 г. само 17,4% от европейците, изложени на риск от бедност, са живели в подобрени домове, в сравнение с 25,6% за останалата част от населението. Това създава порочен кръг: бедните семейства обитават най- неефективните жилища и плащат най-високи сметки, което ги лишава от средства за необходими ремонти.
Собствеността върху жилището в България често се приема за гаранция за сигурност, но тя не предпазва от високите разходи за поддръжка. Докато собствениците на къщи могат по-лесно да вземат решения за обновяване, обитателите на панелни блокове са изправени пред сложни процедури и необходимост от съгласие на всички съседи. Този проблем е особено остър у нас, където огромна част от населението живее в многофамилни сгради, построени през втората половина на миналия век.
Статистиката потвърждава, че колкото по-стара е сградата, толкова по-голям е рискът от невъзможност за адекватно отопление и забавяне на плащанията към комуналните дружества. За България санирането не трябва да бъде просто „зелена“ политика, а приоритетна социална мярка. Програмите за енергийна ефективност трябва да бъдат достъпни и за най-уязвимите, включително за възрастните хора в малките градове и селата, за да се прекъсне веднъж завинаги връзката между лошото състояние на дома и бедността.
Източник: standartnews.com
