Тези дни военният министър и неговият пръв подгласник и евродепутат отново се опитват да прокарват в обществото идеята за възраждане на армията чрез казармено обучение на младежта. Преди време говореха за доброволност в избора на младите хора като онези, които приемат да служат, да се ползват с някакви придобивки.
Например улеснение в трудовата реализация. Това не е много ясно, защото как ще задължиш един работодател частник да приеме някого на работа, ако той няма нужните качества и умения.
Сега обаче вече се прокрадва идеята за всеобща задължителна военна служба. Мотивът е, че при една военна заплаха младите ще са напълно неподготвени и не могат да вземат участие в отбраната на страната. Само че какво обучение може да се осъществи за шест или девет месеца? И каква полза от него. А къде ще се провежда, след като казармените помещения на практика са унищожени, а там, където все още ги има, са в окаяно състояние. А пари за облекло, храна, оръжие, амуниции? И в крайна сметка за какво е всичко това при съвременните методи за водене на война.
Или защото ситуацията е предизборна и някой иска да се заиграе с някакви носталгични чувства на хора от старото поколение. Стане ли казармата задължителна, да строят поне още два терминала на летището, всички от мъжки пол ще се изнесат на секундата. Нека да знаят господа „войводите“, че тая няма как да се случи вече. А и дядовците и бабите, към които е отправено това послание, едва ли ще бъдат радостни да се разделят с внуците си. Времената вече са такива, че това е просто безнадеждно остаряла идея. Като ги е грижа за младите, да вдигнат качеството на образованието, да им осигурят работа и добро заплащане.
Стоян Ханджиев, Пловдив
Източник: Ретро
