Трябва да се помисли за канонизация на цар Самуил. Това мнение изрази пред БНР историкът проф. Пламен Павлов.
Специалистът по средновековна история на България коментира, че той е бил свята личност за нашите предци. Връщането на костите му, които професорът нарича мощи, бе едно своеобразно чудо, което бе надпартийно, неидеологическо и в което участваха хора с най-различни убеждения. Когато бе поставен паметникът на цар Самуил, бе посочено, че той трябва да бъде до храма Св. София, където някой ден ще бъдат положени и мощите му, и вече те са там. Това е акт на историческа справедливост и памет.
Проф. Павлов бе категоричен, че няма никакво съмнение, че това са тленните останки на цар Самуил. Според него няма нищо недоказано, тъй като още проф. Николаос Муцопулос, изключително достоен учен от световна величина, в книгата си от 2007 г. е показал в най-големи детайли за какво става дума. В тази връзка той призова министерствата на културата и на образованието да започнат по-сериозни археологически проучвания в Преспа и на други места, тъй като има огромен потенциал за преоткриване на българските светини и реликви в чужбина, които все още не познаваме.
Историкът смята, че въпросът за размяната на тленните останки на цар Самуил с ценни църковни предмети не бива да се политизира. Според него в случая не става въпрос за материални ценности, а за памет, която е най-ценното нещо.
Според него, поради необходимото ниво на конфиденциалност при дипломатическите преговори, списъкът с ценните предмети, които България е предоставила на Гърция, не е бил обявен. Тези прекрасни артефакти принадлежат на манастирите, откъдето са прибрани, и е редно да се върнат там. Професорът подчерта, че не трябва да се допуска хули към българската експедиция по време на Първата световна война, в която са участвали авторитети като Богдан Филов и Йордан Иванов. Той посочи, че е намерен приемлив вариант и истеризирането на ситуацията е пресилено, особено предвид това, че въпросът не трябва да бъде политизиран.
Историкът заяви, че няма опасения относно размяната между България и Гърция, която е последвала предаването на останките на цар Самуил. Павлов подчерта, че работата на българските дипломати е извършена по най-добрия начин, като формулировката е била предоставяне за съхранение. По този начин не се губи българският контрол върху съответните артефакти, които ще бъдат изпратени скоро по манастирите, където им е мястото, подчертайки, че в тези райони все още живее българско население, което в миналото е било доминиращо.
Реакцията на властите и отделни историци в Северна Македония е определена от проф. Павлов като жалка, комична и абсурдна, тъй като в Скопие първоначално нямаше никакво съмнение, че костите на Св. Ахил са всъщност на цар Самуил.
В заключение, той отново апелира за започването на по-системни проучвания, в които да участват и колеги от Скопие. Професорът отбеляза, че в последните години в Сърбия и Румъния се говори без притеснения за българското наследство, което е нормален европейски подход. Той подчерта, че България е демократична държава и българските учени са свободни да приемат или отхвърлят факти, за разлика от ситуацията в Скопие, където за съжаление картината не е такава.
Източник: standartnews.com
