Днес е един от най-значимите исторически дни – тленните останки на великия цар Самуил се завръщат в България, за да намерят своя последен покой в храм „Св. София“ в сърцето на столицата. В най-тежките години от залеза на Първото българско царство, Самуил до последно брани неговите граници. Те са се простирали върху обширни територии, включващи днешна Румъния, Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Албания, Унгария, Босна и Херцеговина и Гърция. Историческите хроники го описват като войнствен владетел, който никога не е познавал покой.
Напрежението между Българското царство и Византийската империя достига своята кулминация в прочутата битка при село Ключ през 1014 г. В този сблъсък император Василий II пленява 15 000 български войници. Раненият Самуил е спасен от своя син и отведен първо в Прилеп, а след това в Преспа. Именно там Василий II Българоубиец изпраща ослепената българска войска, като според преданията оставя по един човек с едно здраво око на всеки 100 войници, за да ги води. При вида на своите ослепени воини на 4 октомври 1014 г., Самуил получава сърдечен удар и умира два дни по-късно. Четири години след това Първото българско царство пада окончателно под византийска власт.
Проф. Казимир Попконстантинов, историк от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, подчертава, че Самуил е успял да съхрани държавата ни, използвайки изключително умело както дипломацията, така и меча. Десетилетия по-късно, през 1969 г., гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос открива четири погребения в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Преспанското езеро. Едно от тях, след щателно проучване, е идентифицирано като това на цар Самуил. Антропологичните изследвания разкриват, че владетелят е бил висок около 1,60 метра и е починал на около 70-годишна възраст, като доказателство за самоличността му е и счупената лява лакътна кост, вероятно резултат от бойно нараняване.
Важно доказателство за високия ранг на погребания е откритият пурпурен цвят върху скелета – материя, която в миналото е била запазена единствено за царското семейство. Дипломатическата борба за връщането на останките в България продължава десетилетия наред, като основната пречка бяха спорове около реликви и църковна утвар, донесени в България по време на Първата световна война. Покойният историк Божидар Димитров винаги е подчертавал, че тези предмети са били спасени, а не откраднати.
След като дълги години костите бяха съхранявани в музей в Солун, те най-после ще бъдат положени в храм „Св. София“. Според проф. Георги Николов, изследовател на епохата, съществува сериозно предположение, че владетелят е бил роден именно там. Историкът категорично отхвърля опитите за модерни интерпретации, посочвайки, че в нито един исторически извор Самуил не е наричан „македонски цар“, тъй като Македония не се е свързвала с неговото управление.
Източник: standartnews.com
