Едно от най-прочутите военни подразделения в България – 9-и пехотен Пловдивски полк, остава записано в историята не само с героичните си подвизи на бойното поле, но и с любопитния прякор „човекоядците“, възникнал в разгара на Първата световна война.
Полкът е сформиран в Пловдив на 23 декември 1885 г. През следващите години той взема участие във всички конфликти за национално обединение като част от 2-ра пехотна Тракийска дивизия. Войниците се бият храбро в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война, а сред най-значимите му командири е легендарният подполковник Борис Дрангов, който намира смъртта си през 1917 г. при Завоя на река Черна.
Историята зад прякора „човекоядците“ се ражда именно по време на ожесточените битки при Дойран през август 1916 г. При една от атаките българските бойци пленяват 34 сенегалски войници, част от 2-ра френска колониална дивизия. След като им е осигурена храна, пленниците започват да повтарят „мерси“ в знак на благодарност. Първоначално българите се учудват, мислейки, че чужденците говорят на български, без да разберат, че става въпрос за френската дума за „благодаря“.
Малко по-късно, когато пленените са строени за отвеждане в тила, се случва нещо неочаквано. Сенегалците падат на колене, плачат и умоляват за милост. Български офицери, владеещи френски език, успяват да разберат причината за техния ужас. Оказва се, че преди фронта френските командири са ги наплашили, че срещу тях ще се изправят български части от канибали, които се хранят с чернокожи войници. За тях пленът означавал сигурна смърт.
След като българските воини ги уверяват, че това са нелепи измислици, сенегалците постепенно се успокояват. Дори трима от тях са пуснати обратно, за да разкажат на своите, че българите не са човекоядци. Тази история бързо се разнася из армията и благодарение на войнишкия хумор, бойците от 9-и пехотен Пловдивски полк остават известни с това прозвище.
Освен с тази история, полкът е прочут с участието си в най-тежките сражения на българската армия – при Дойран, Завоя на река Черна, Битолския фронт и в края на Втората световна война. През 1944 г. в боевете при Стражин полкът показва такъв героизъм, че получава името „Стражински“, а германците започват да го наричат „бесния полк“.
След края на войната формированието е преименувано, а през 1955 г. е окончателно разформировано. Днес паметта за него и за легендарния Борис Дрангов се почита чрез паметник в Пловдив, разположен близо до хотел „Санкт Петербург“ – точно на мястото, където някога е бил дислоциран прочутият полк.
Източник: plovdiv24.bg
