Днес е един паметен ден в българската история – тленните останки на великия цар Самуил се завръщат в България, за да намерят своя последен покой в емблематичния храм „Св. София“ в сърцето на столицата.
В мрачните и кървави времена на залеза на Първото българско царство, Самуил до последен дъх брани държавните граници. Неговата власт се простира над земи, обхващащи териториите на съвременна Румъния, Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Албания, Унгария, Босна и Херцеговина и Гърция. Историческите хроники го описват като изключително войнствена личност, която никога не е познавала покой.
Напрежението между България и империята достига своя връх по време на фаталната битка при село Ключ през 1014 година. Тогава император Василий II пленява 15 000 български воини. Раненият Самуил е спасен от своя син и отведен в Прилеп, а по-късно в Преспа. Именно там Василий Българоубиецът изпраща ослепените български войници, като на всеки 100 души оставя по един с едно здраво око, за да води останалите. Гледката е толкова потресаваща, че според историческите свидетелства на 4 октомври 1014 г. Самуил получава сърдечен удар и умира два дни по-късно, а четири години след това страната ни пада под византийска власт.
Историкът проф. Казимир Попконстантинов подчертава, че Самуил е успявал да съхрани царството чрез забележителни дипломатически умения и мощта на меча си. Близо хилядолетие по-късно, през 1969 г., гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос открива четири богати погребения в базиликата „Свети Ахил“ на остров в Преспанското езеро. Той си спомня как в студеното време е успял да разкрие саркофага, който по-късно е идентифициран като царски.
Антропологичните изследвания разкриват, че мъжът е бил висок около 160 см и е починал на около 70-годишна възраст. Счупената лява лакътна кост, вероятно резултат от бойна травма, потвърждава идентичността на Самуил. Проф. Муцопулос отбелязва, че скелетът е бил обвит в пурпурна тъкан, която е била запазена само за членовете на царското семейство.
Завръщането на останките е предшествано от дълги дипломатически спорове. Гърция поставя условие за връщането им – България трябва да предаде реликви и църковна утвар, изнесени от археолози като Богдан Филов по време на Първата световна война. Покойният проф. Божидар Димитров категорично отхвърля обвиненията в ограбване, заявявайки, че тези предмети са били спасени.
Проф. Георги Николов обяснява, че изборът на храм „Св. София“ не е случаен, тъй като съществуват предположения за връзка на царя с този град. Той подчертава, че в нито един исторически извор Самуил не е наречен „македонски цар“, нито пък Македония се свързва с него в този контекст. След полагането на костите в София, българските учени планират да извършат нов, задълбочен антропологичен анализ.
Източник: dnesplus.bg
