Политическата върхушка в България отново постави на фокус един от най-деликатните въпроси за обществото – имотното облагане и стремежа към социална справедливост. Дебатите около държавния бюджет и идеите за прогресивен данък върху имотите предизвикаха остри спорове в ефира на БНТ. В дискусията участваха известният предприемач и брокер Димитър Калайджиев и икономическият анализатор от ЕКИП Георги Вулджев, които потърсиха причините защо моделът „богатите да плащат повече“ често се проваля у нас.
Оказва се, че проблемът не е в самата идея за солидарност, която е утвърдена европейска практика, а в административното безсилие и грешните подходи при прилагането ѝ. Според Георги Вулджев, докато подоходното облагане чрез плоския данък работи стабилно, местните налози страдат от хронични дефекти, породени от законодателната ни история и периодичните прояви на политически популизъм.
В основата на имотния парадокс стои фактът, че данъчните оценки на недвижимите имоти са замразени още от 2007 година. Този дългогодишен отказ от актуализация води до абсурдни ситуации, при които пазарната стойност в големите градове надвишава данъчната оценка до пет пъти. Димитър Калайджиев посочи конкретен пример: „В момента имаме абсурдни ситуации, в които собственици на къщи в обезлюдени села плащат сходни данъци с апартаменти в София, които струват по 300 000 евро, просто защото данъчната оценка и на двете е изкуствено фиксирана на 60–80 хил. лева“.
Въпреки че редовното осъвременяване на оценките на всеки две години би осигурило сериозен ресурс за общините, политиците системно избягват тази стъпка. Според Калайджиев това статукво се поддържа умишлено, тъй като секторът на недвижимите имоти често служи за легализиране на капитали от сивия сектор.
Механизмът за прогресивно облагане също предизвиква спорове. Димитър Калайджиев смята, че данъкът трябва да отразява реалната пазарна стойност и локация, а не просто бройката имоти. В противен случай, човек с няколко наследени имота в провинцията може да бъде санкциониран по-тежко от притежател на луксозен имот в центъра на София. От своя страна, Георги Вулджев подчерта, че основното жилище трябва да има облекчения, но притежанието на множество имоти изкривява пазара и изкуствено надува цените.
Феноменът, при който жилищата се купуват като алтернатива на златото за защита от инфлация, е характерен за България. Статистиката, че близо 30% от апартаментите в София стоят празни, обяснява защо строителният бум не спира въпреки спада в броя на сделките. Георги Вулджев отбеляза, че сегашната система наказва хората в светлия бизнес, които отдават имотите си под наем, в сравнение с тези, които ги държат заключени. „Ако се въведе груб прогресивен данък без облекчения за наемодателите, собствениците просто ще прехвърлят тежестта върху наемателите, вдигайки цените“, допълни икономистът.
Пазарът е изкривен и от практиката сделките да се изповядват под пазарната стойност. Според Калайджиев единствената бариера срещу тези сиви практики е вдигането на данъчните оценки до реалните нива, което би обезсмислило фиктивните договори. Прогнозите за сектора сочат към „ценово плато“ и охлаждане, подобно на хърватския модел преди еврозоната. Сериозен спад в цените може да се очаква само при комбинация от по-високи лихви по кредитите, данъчна реформа и стимули за излизане на празните жилища на пазара.
Източник: plovdiv24.bg
