Българската екзархия в Истанбул, която вече повече от век и половина стои като една от най-значимите институции за съхранението на родната идентичност зад граница, трябва да продължи своето развитие. Нейната мисия е да предава на следващите поколения безценното знание за техните корени, родния език и културно наследство. Това подчерта вицепрезидентът Илияна Йотова по време на важна среща с Настоятелството на Фондацията на православните църкви на Българската екзархия в Република Турция, съобщиха от пресслужбата на президентската институция.
В рамките на дискусията бяха обсъдени въпроси, касаещи поддръжката на светите храмове, културните паметници и имотното състояние на екзархията. Димитри Йотеф, председател на настоятелството, запозна присъстващите с постигнатия напредък при реставрацията на църковните обекти, както и с новите инициативи, целящи сплотяването на българската общност на турска територия.
Йотова акцентира върху нуждата от обединени усилия между българската държава и екзархията за подсилване на националното самочувствие сред младежите. Според нея съвременните дигитални технологии могат да изиграят ключова роля в популяризирането на българската история и традиции сред новите поколения.
Вицепрезидентът отбеляза и нарастващия интерес към изучаването на български език сред общността в Турция, обхващащ както децата, така и техните родители. Тя изрази мнение, че това отваря врати за повече младежи с български произход да продължат своето академично развитие в български висши училища.
Българската екзархия заема особено място в нашата история. Основана през 1870 г. с ферман на султан Абдул Азис, тя се явява първата официално призната българска институция в рамките на Османската империя и се превръща в един от най-силните стълбове на Българското възраждане. Чрез изградената мрежа от училища и църкви, тя активно подпомага утвърждаването на националното съзнание сред милиони българи в Тракия, Македония и Мизия.
Изключително важна е ролята на т.нар. цариградски българи – влиятелни търговци, банкери, общественици и интелектуалци, които през XIX век превръщат Цариград в средище на българския обществен и културен живот. Там се печатат български вестници, водят се ключови преговори за църковна независимост и се оформя ядрото на политическия елит на бъдещата ни държава.
След Освобождението много от тях се завръщат в родината, за да участват в изграждането на държавната администрация, образованието и стопанството. Други остават в Истанбул, грижейки се за запазването на българските църкви и благотворителни дружества. Макар през XX век общността да намалява поради историческите сътресения, екзархията остава духовен център. Днес тя стопанисва емблематични места като Желязната църква „Свети Стефан“, която е символ на българското присъствие край Златния рог.
Историците са категорични, че опазването на наследството на цариградските българи е от критично значение за цялата нация. Именно в Цариград са родени идеите, довели до възстановяването на българската държавност. Българската екзархия и днес остава живата връзка между това славно минало и съвременните поколения българи.
Източник: dnesplus.bg
