Не е защото нямах възможности – след развода имах три дълги връзки, които не исках да увенчавам с брак по тези причини:
Не искам деца
– Имам дъщеря, която вече е голяма, но второ дете не искам и заради това няма защо да сключвам в брак.
Инстуцията брак е погрешна
– В миналото в брака между мъжа и жената и двамата са имали полза и удоволствие от това. Мъжът работи, а жената е домакиня, а днес, когато и двамата сме равноправни,
печелим достатъчно за себе си и дори нямаме време да се видим у дома от твърде много работа, защо ни е тогава брака?
Не искам да се грижа за чуждите мъки
– Не искам да променям навиците си. Имам собствен ритъм на живот, искам своя мир и своя хаос. Не искам освен това да се притеснявам дали моят начин на живот пречи на моя съпруг. Не казвам, че е невъзможно да се намери компромис, казвам само, че нямам енергия, нито искам да се занимавам с това.
Ценя своята независимост
– Един от плюсовете на брака е, че имате два източника на приходи и по-малко разходи. Мен това не ме интересува. Обичам работата си и тя е добре платена. Имам повече от достатъчно за своите нужди, а не искам да давам джобни пари на мъжа, който е по-малко успешен от мен, нито да се грижа за това колко пари харчи и за какво.
Реалист съм
– Любовта за цял живот не съществува, хората се променят. Знам, защото много пъти се влюбвах в “истинска” личност, която след това става погрешна, както и аз за тях бях
“истинска”, а след това се превърнах в нощен кошмар. Нямам повече илюзии за щастлив брак, който ще продължи до края на живота.
Най-щастлива съм, когато съм сама вкъщи
– Не съм самотник, но обичам чувството, че имам цяла къща само за мен. Когато бракът ми тръгна на зле, бях отчаяна, но по-късно заключих, че съм по-щастлива сама.
