За по-високите данъци и какво да очакваме в Бюджет 2027, медията разговаря с макроикономиста и съосновател на ЕКИП Стоян Панчев.
Г-н Панчев, финансовото министерство обяви някои данъчни промени, а мнозинството в парламента се готви за Бюджет 2027. Междувременно управляващите предвиждат изменения и в Закона за публичните финанси – какво да очакваме оттук нататък?
Последното е пряко следствие от премахването на Валутния борд, който в продължение на години създаваше сериозни пречки пред българската политическа класа да увеличава дефицита и данъците. С влизането в еврозоната този механизъм на практика се разпадна. На този етап повишаването на данъчната тежест се случва по заобиколен начин. В повечето случаи наблюдаваме увеличение на облагаемата данъчна основа – това се вижда при осигуровките, а сега става ясно и при имотния данък.
Относно предложенията на Министерството на финансите за нови данъци, някои от тях са напълно нелогични, като например данъка върху ваучерите за храна. Той ще облага социална придобивка, която по своята същност не би следвало да бъде обект на облагане. Намираме се в ситуация, в която правителството, въпреки че е заявило намерения да не повишава данъците, реално поема по този път – не чрез промяна на самите ставки, а чрез разширяване на данъчната основа.
За данъците не бях изненадан, но промените в Закона за публичните финанси, свързани с данъчната дисциплина, ме озадачиха. Факт е, че и този закон разчиташе на Валутния борд. Двете неща заедно бяха спирачка, която предотвратяваше разпадането на дисциплината в публичните финанси. Когато бордът липсва, такъв закон лесно може да бъде променян и заобикалян, както видяхме през последните години. Имаше директна манипулация на данните относно бюджетния дефицит. През последните 3-4 години наблюдаваме разпад в подхода към публичните финанси, а сега виждаме и официализиране на тази разпуснатост чрез промени в закона, паралелно с по-високите данъци.
Относно идеята на финансиста Димитър Чобанов за търсене на персонална отговорност при неспазване на Закона за публичните финанси, не очаквам голям ефект. Видяхме примера в Германия, където в Конституцията имаше спирачка за разходите, но тя също беше заобиколена. Няма мярка, която да работи със 100% ефективност, но Валутният борд беше най-добрата спирачка, която сме имали.
По отношение на намерението на финансовото министерство да облага „свръхпечалбите“ на банките, смятам, че аргументът за високите печалби, породени от пазарна концентрация и политика на кредитен ръст, може да бъде използван. Дали това е технически възможно, е въпрос, на който институциите трябва да отговорят. За мен банковият сектор е квази държавен и реализира сериозни печалби, така че е очаквано да бъде таргетиран. Логиката тук обаче е чисто запълване на държавния бюджет.
Дефицитите вече са структурни, а държавният дълг расте непрекъснато. Най-ключовият момент за Бюджет 2027 ще бъде какви съкращения се предвиждат в администрацията. Ако там бъдат извършени сериозни реформи, е възможно структурните дефицити да бъдат овладени. Друга възможност е замразяването на заплатите в администрацията. Има начини това да се случи, но се изисква сериозна политическа воля.
Източник: dnesplus.bg
