Какво ни очаква на фронта през идните години? Нека разгледаме една хипотетична картина на близкото бъдеще. Февруари 2027 г. Украинската зима е скована от необичаен студ, а руските въздушни удари срещу енергийната, транспортната и комуникационната инфраструктура на страната стават все по-разрушителни. Украйна страда от липса на ефективна защита срещу масираните залпове от руски ракети, планиращи бомби и реактивни дронове, докато Владимир Путин продължава стратегията си за парализиране на украинската армия и пречупване на волята за съпротива.
Лишени от отопление, вода и електричество, милиони украинци напускат Киев и другите големи градове. Западните посолства временно се евакуират от столицата към по-сигурни локации. Руските атаки срещу центрове за данни и терминали на Starlink подкопават управлението и комуникациите на бойното поле, застрашавайки способността на Украйна да задържи последните си крепости в Донбас, когато затоплянето позволи активизиране на наземните операции, пише Джордж Бийб, директор по стратегията в института „Куинси“, цитиран от dnes.bg.
На фона на растящия глад и риска от хипотермия, хуманитарната криза в Украйна е обявена за официална. Западните медии обвиняват Путин в престъпления срещу човечеството, а съюзниците от НАТО притискат Вашингтон за решителни действия. Визията за Украйна като издръжлив „стоманен таралеж“, въоръжен срещу руската агресия, изглежда все по-непостижима. Междувременно дипломатическите инструменти на Доналд Тръмп за спиране на Русия изглеждат твърде ограничени – нито санкциите, нито икономическите стимули успяват да променят позицията на Москва.
Москва остава непреклонна: прекратяване на огъня е възможно само при всеобхватно мирно споразумение, което да включва въпросите за сигурността и край на разширяването на НАТО. В Вашингтон и Европа обаче няма готовност за подобни преговори. Запасите от противовъздушни ракети Patriot са почти изчерпани, а производството на нови ще отнеме години. Малкият флот от изтребители F-16 е частично приземен поради проблеми с поддръжката, а страхът от отслабване на НАТО спира нови трансфери на авиация.
Без други алтернативи, западните стратези се насочват към рискова ескалация. Някои предлагат налагане на „зона, забранена за полети“, но НАТО се опасява от директен сблъсък. Вместо това се обмисля разполагане на сили около Калининград като предупреждение към Москва. Това обаче може да доведе до военна криза, в която Русия заплашва с целия си арсенал, включително ядрен, а САЩ и НАТО на практика предизвикват Кремъл да стреля пръв.
Този сценарий става все по-вероятен, тъй като мирните преговори зациклят. Експерти смятат, че екипът на Тръмп би могъл да намали напрежението, ако разшири преговорите с Москва, включвайки въпроси на европейската сигурност, контрола върху въоръженията и изграждането на доверие. Това би дало на Путин стимул да смекчи исканията си. Засега обаче подобен подход среща отпор от западните лидери.
Тръмп би могъл да предприеме две ключови стъпки: първо, да признае, че стратегията „ескалация с цел деескалация“ неизменно води до ответен удар от Русия, и второ, да установи дискретен неформален канал за комуникация с Кремъл. Такъв поверителен диалог би помогнал за уточняване на „червените линии“ и избягване на опасни кризи, тъй като настоящите публични дипломатически канали се оказват твърде тромави и несигурни за толкова деликатна роля.
Източник: standartnews.com
