Хърватското село Смртич несъмнено приковава погледите със своето стряскащо наименование, но зад тази мрачна фасада се крие спокоен и зелен оазис, предлагащ пълно уединение далеч от напрегнатия градски живот. Селището е разположено в община Горни Богичевци, Бродско-посавска жупания, на 136 метра надморска височина. То се намира на около 137 километра от Загреб, в непосредствена близост до границата с Босна и Херцеговина.
Мястото съхранява силно изразен земеделски облик. Местните жители традиционно се занимават с обработка на земята и животновъдство, а ежедневието тук тече бавно и автентично.
През изминалите десетилетия селото е преминало през сериозни административни и обществени трансформации. Между 1961 и 1991 година Смртич е част от община Нова Градишка. По време на военните конфликти при разпадането на Югославия, населеното място влиза в рамките на самопровъзгласилата се Република Сръбска Краина до май 1995 година, след което е присъединено към община Горни Богичевци.
Демографската картина също е претърпяла съществени промени през годините. Ако през 1991 година в селото са живеели 486 души, от които 457 етнически сърби, то през 2001 година броят им спада до 338 жители, включващи 150 хървати и 54 сърби. Последното официално преброяване през 2011 година отчита население от едва 292 души.
Въпреки тенденциите за обезлюдяване на селските райони в Хърватия, местната власт в Горни Богичевци подкрепя инициативи за съхранение на традициите и бита. Днес Смртич остава автентичен пример за славонската провинция, която въпреки името си, продължава да пази духа на своите предци.
Районът около селото има и исторически връзки с българското минало. В историческата област Славония са се простирали пограничните предели на България още по времето на хановете Крум и Омуртаг. Век по-късно, при управлението на цар Симеон Велики, българските войски навлизат дълбоко в хърватските територии, като в района се води мащабна битка срещу хърватския крал Томислав, а славонските земи са служели за стратегически тил.
Източник: plovdiv24.bg
