Държавната избирателна комисия на Словакия официално обяви за невалиден проведения в събота референдум. Информацията бе потвърдена от агенция TASR. Основната причина за фиаското е критично ниската избирателна активност. До урните отидоха едва 16,3% от имащите право на глас, при необходим минимум от над 50%. За да бъдат признати резултатите за легитимни, бяха нужни над 2,2 милиона гласа от общо 4,33 милиона избиратели в страната.
Въпросите, поставени на гласуване, бяха два. Първият касаеше премахването на доживотните финансови привилегии, равняващи се на депутатска заплата, които бяха гласувани за премиера Роберт Фицо след опита за покушение срещу него през 2024 г. Вторият въпрос се отнасяше до възстановяването на специализираните антикорупционни структури – Специализираната прокуратура и Националната криминална агенция (NAKA), които правителството на Фицо закри с мотива, че това ще подобри борбата с корупцията.
Официален инициатор на референдума беше проевропейската и дясноцентристка партия „Демократи“, водена от бившия премиер Едуард Хегер, която в момента се бори с ниска подкрепа и е извън парламента. Въпреки това, истинските словашки аналози на нашите ПП и ДБ са други две опозиционни сили. „Прогресивна Словакия“ е идеологически близнак на „Продължаваме промяната“ – либерална формация с електорат предимно от млади хора и ИТ сектора в Братислава, чийто лидер Михал Шимечка оглавява протестите срещу Фицо. Коалицията между „Свобода и солидарност“ и Християндемократическото движение пък напълно съвпада с профила на ДБ – умерени десни либерали, акцентиращи върху върховенството на закона.
Цялата прозападна опозиция подкрепи кампанията в социалните мрежи, но партиите внимаваха да не се засенчват взаимно в борбата за десните гласове – сценарий, до болка познат и у нас. След гръмкия провал на допитването веднага започнаха оправданията: хората били на лятна почивка, успехът бил в събраните 380 000 подписа, а държавата все още не била „истинска демокрация“. Аргументи, които звучат твърде познато за българския избирател.
Фактът, че 84% от словаците бойкотираха урните, е тежък шамар за либералите, но същевременно е и леден душ за ПП и ДБ. Оказва се, че и в двете страни таванът на електоралната подкрепа от 15% е почти непреодолим. Вълната на първоначален ентусиазъм отдавна отшумя и тези партии се свиха до тясно ядро от активни граждани в големите градове. Лидерите и в двете държави дълго се самозалъгваха, че този сегмент от обществото представлява мнозинство.
Извън столиците реалността е коренно различна – хората се вълнуват от битови проблеми и икономика, а не от съдебна реформа. Изтърканата плоча за реформи, която не доведе до реални резултати нито при кабинетите „Петков“ и „Денков“ в София, нито при правителствата на Хегер и Матович в Братислава, предизвика огромно разочарование. Вместо промяна, избирателите видяха опити за овладяване на правосъдната система и използването ѝ за тяснопартийни интереси, което превърна съдебната тема в досаден политически шум.
Големият капан пред либералите е, че те съществуват чрез отрицание – борят се „срещу“ някого, вместо да градят визия за бъдещето. В свят, в който мнозинството търси сигурност и по-добър живот тук и сега, либералните реформатори изглеждат обсебени от юридически детайли. Докато не разберат, че времената са се променили, те ще останат блокирани в своите 15%, владеейки единствено улицата, но не и държавното управление.
Източник: standartnews.com
